Skip to content

Категория: ПОЕЗИЯ

ИГРА

Деца играят в тревите –
тревите са им косите на тези деца.
Пролет е,
лято е,
есен е…
И дните
потъват в тази трева.

Деца играят в тревите,
после тревите стават на сняг.
Пролет е,
лято е,
есен е,
зима е…
И дните
сутрин са деца, а вечер – мрак.

НЯКОЙ ДЕН

Някой ден ще умра
и под очите ми няма да има нищо.
Смърт е, когато няма зора
или когато зората не е наистина.

Но сега под очите ми си само ти
и гледам как косата ти се разсъмва.
Смърт е, когато не ме будиш ти
и когато не съм те прегърнал.

ЗИМНА ПРИКАЗКА

Снежинките вървяха една след една,
една след една –
тъй както вървят жена след жена,
жена след жена.

И стигнаха къщата от светлина,
от светлина.
И си събуха обувките от тишина,
от тишина.

И влязоха тихо една след една,
една след една,
и станаха тиха побеляла жена,
побеляла жена.

РОДИНА

Питам се на какво ми приличаш, родино –
на опъната лъвска кожа или на човешка длан?
Нищо подобно – приличаш ми на разпукната боровинка,
която на детето си искам да дам.

СРЕЩА

Видях младостта ти да минава край големия бор –
беше облечена с рокля зелена.
А аз бях шишарка и бях високо, и бях толкова горд,
че след малко ще падна в тревата и оттам ще те гледам.

ИГРА

– Знаеш ли кой ден е днес?
– Не зная.
– Днес целият ден е нощ –
от начало до края.

Днес всичко си само ти –
от начало до края.
Знаеш ли, че през деня има звезди?
– Не зная.

– Знаеш ли, че това е любов?
– Зная.
– Знаеш ли кой ден е днес?
– Не зная.

ТОПЛИНА

Тази топлина тръгва от стомаха ми,
обгръща сърцето ми и мозъка и изпълва главата.
Само топлината е, само топлината е… И ахването –
че ме няма, а отивам някъде.

Топлината изтича в петите ми и ме разлива,
и изпълвам тревички и други растения.
Топлината е навсякъде и е красива,
защото е топлина, която тръгва към тебе.

И аз никъде не отивам, защото от топлината
съм станал усещане за неподвижност.
Ако напиша, че те обичам, любовта ще е топлината,
която мога да ти покажа, без да ме виждаш.

Топлината е любовта на въздуха. И моята любов е такава.
Дори не зная как да ти обясня любовта си.
Сега пипни думата любов и ще усетиш, че тя все по-топла става,
а това вече е самата любов, това вече си ти самата.

И как стана така, че сега по пръстена ти
тече електричество и това електричество ми свети?
И как стана така, че никога не е късно
да ме заметнеш с шала си и да ме държиш в ръцете си?

И ми кажи кога се превърнах в трептения
и кога топлината на косите ти е станала бяла.
И ми кажи защо всяко мое стихотворение
стига до устните, до шията ти и до шала.