Skip to content

Категория: ПОЕЗИЯ

ЙЕРУСАЛИМ

Вървим си с теб и за ръцете се държим,
и твоята ръка за мене е Йерусалим.
А Господ? – Господ чурулика в храста
и ми прилича на врабец пораснал.

И ми прилича Господ на кокиче,
на слънчице, което ни напича,
и на това, че двама си вървим
и все ще стигнем до Йерусалим.

ИЗМИВАНЕ НА КОСА С ДЪЖД

Цял ден вали – ту силно, ту едва-едва.
Легенът се напълни и прелива вече.
И ти с вода дъждовна миеш своята коса,
и тя е чиста толкова, че скърца меко.

Цял ден вали – ту силно, ту едва-едва.
И аз навеждам устни, за да те целуна,
и чувам как проскърцва твоята коса,
измита от дъжда и от сапуна.

СЕЛСКИ ХЛЯБ

Хлебарят сутрин си изпича хляба – просто е.
Излиза и седи пред фурната. А после?
После жени отнасят хляба във престилки
и се издуват на коремите като родилки.

Красиви са жените – парят, парят,
сега хлебарят им е и мъжът, и царят.
И викат, и се смеят, и се гонят,
и носят хлябовете, сякаш са мадони.

Като си помисля какво са годините,
виждам къща и долина.
И там някъде аз – от пролетите до зимите,
и край мене – жена.

Жената е мама и мирише на гладено,
на мляко, на хлебчета със сусам.
И аз я обичам толкова, и съм гладен
и от любов мога да я изям.

И от любов мога само да я попитам:
„Хубав ли съм, майко, кажи?“
И от любов тя си навежда косите
и казва: „Най-хубавият си ти.“

Аз тогава подскачам и съм толкова хубав,
колкото ми казва тя.
И така е изгладена моята блуза,
че свети като звезда.

После всичко е друго – и любовта, и думите,
после нищо не е каквото е.
И кой да ти каже, че ти си най-хубавият,
ако не си дете?

И кой да ти каже, че няма нищо
по-хубаво от това,
да видиш как в долината пред къщата
седи жена.

ЛИПА

Каква липа, каква висока чаша
за светлина и аромат.
Липата беше в двора ни и беше наша –
една липа над целия ми свят.

И аз седях под сянката ѝ майска,
подскачах с пилетата и си бях петле.
И как да знам, че съм в градина райска,
в която моята душа расте?

И как да знам, че лято подир лято
сърцето ми е ставало пчела
и всеки дъжд ми е сладил устата
със капки мед от нашата липа?

И как да знам, че слънцето избликва
не от небето, а от липов цвят?
И как да знам, че вече няма никой
и прецъфтява моят малък свят?

Не ми се мисли и не ми се гледа,
но ми се пие чаша силен чай –
червен до залез, липов и последен.
И предпоследен – един чай безкрай.

МАЙКИ

Изтънява, изтънява на косата ми косъмът
и полека се смаляват водите на Вита и Осъма.
Потреперват, потреперват коленете ми слаби пред залеза,
а край мене вечерта се разхожда и размахва ръкави.

И се чудя в тази сетна минута, милостиво оставена,
дали Осъма или Вита за опашката бяла да хвана,
дали Осъма или Вита да помоля да ме вземат нататък
и с реките на моята кръв да изчезна в полята.

И се чудя в тази сетна минута, дето свършване няма,
дали двете реки са реки, или са ми мама и мама.
А пък моята майка Мария вече вдига прането с легена
и отива да пере под луната, и не ще да ме вземе.

***

Чак в края на следобеда разбрах,
че нямам кръв, а козе мляко.
Качих се на скалите и люлях
нозете си над долината.

Когато слизах от върха,
видях козаря да ме чака –
изгубил бе една коза…
И двамата поехме в мрака.

ЛЮБОВНА ПРОЛЕТ

Какво става с тази пролет, не знам –
от толкова време вече се бави.
А един щъркел е тръгнал и пеша върви насам,
и не вярвам на зимата да ни остави.

Ще попитате защо щъркелът не лети
и защо е заменил облаците със земята.
И точно тогава ще дойдеш ти
и ще ми погалиш перата.

И аз ще си спомня, че някога съм летял
и като вятър по устата ще те целуна.
А щъркелът, който пеша е вървял,
ще ти каже, че си зелена и хубава.

ПЪЛНОЛУНИЕ

През целия ден имаше пълнолуние от снега
и аз искам при това пълнолуние да те заведа,
да ти напълня врата със съзвездия и студ –
нищо друго не искам. Само сняг и ти да си тук.

Нищо друго не искам… Освен пролет след няколко дни
и пътечка с бели камъчета, по която да минеш ти.
И едно пълнолуние от иглики и всякакви други цветя,
и едно пълнолуние от твоята бяла коса.