Skip to content

Категория: ПОЕЗИЯ

РИТУАЛ

Когато излизаш от банята,
свети пара абсолютно навсякъде.
Аз те гледам – сякаш книга с предания
ми прочита тази вечер халатът ти.

После дълго се надвесвам в пространството
с подчертани пасажи по кожата.
Колко мъдро е угаснала лампата.
Тя, разбира се, друго не може.

ПРОСЯЦИ В ЖИТАТА

Какво да каже това тъжно жито?
Расте с протегната ръка
и проси глад.

И страшното е не че няма птици,
а че се чуват старчески цигулки.

ЗА ЕДНО ЦВЕТЕ

Прекрасно кръвообращение
си има цветето.
И цветната му кръв е от дъждовна
чак до всякаква.

Не искам да се меся,
но си мисля,
че благородният му ген
не се предава от поляна на поляна,
а от ръка –
в потрепване на пръсти
и от възможна –
до микроскопична ваза.

Прекрасно кръвообращение
си има вечерта –
когато токът спре
и цветето си идва
вместо него.

ЦЪРКВА В СОФИЯ

Едно източноправославно врабче
и един източноправославен вятър.
И най-чудесното е, че
пред „Свети Седмочисленици” свети върбата.

СУТРИН

Усмивката ти има вкус
на някакво далечно мляко –
от изчезване.
Ти не закусваш с мен,
защото се събуждаш
прекалено разточително
и прекалено някъде.
И не закусваш с мен,
и млякото напомня сняг,
който вали, за да е светло.
За да е светло
с много малка вероятност.

Понякога си мисля, че така
животът ни напомня порцелан –
две чаши порцелан.
Едната пише с парата на млякото,
а другата си мисли за това.
И равновесието се крепи
на липсата на кофеин,
на крехката непоносимост,
че те няма.

БЛАГОДАРЯ

Благодаря на чашата с вода,
която пиеш.
Защото знам, че вече не си жадна.

Благодаря на масата,
върху която няма нищо
освен свечеряване, което ти прилича.

Благодаря на огледалото,
което ти припомня,
че отражението ми не се е върнало навреме.

Благодаря и на библиотеката,
в която всички книги си заминаха,
за да четеш сега това, което виждаш.

ПРЕВОД НА ЦВЕТЕ

Вечерно време.
Цвете и стая.
Цветето е правнучка на Марина Цветаева.

Разлистено време.
Рима и ваза.
С такава прабаба да си цвете е пауза.

РЪЦЕ

Когато мисля как да те прегърна,
ръцете ми се разширяват.
И няма по-несъществуваща окръжност
от разширението на ръцете ми без теб.

НАЙ-ХУБАВА СИ

Най-хубава си първата минута след…
След някакво отиване до космоса
и до косите ни,
след някакво единствено магнезиево чудо,
след някакво приплъзване на планината
по гръбнака.
И след, разбира се, това усещане
за ментов хлад
високо под лъжичката.
И след това усещане
за ментов хлад
навсякъде.

Най-хубава си и след първата минута след…
И тъй като съм слаб по геометрия,
не преценявам ъгъла,
под който си изчезнала,
и те целувам право по умората.
Което значи –
по съня след малко.

Най-хубава си колкото си фосфорна.
Сега ще те оставя бледоматова –
да спиш след всичките си гласни звукове.
След всичките си всевъзможни звукове.
А аз ще си припомням словореда им.

Най-хубава си колкото те има.
Най-хубава си даже много повече.