Skip to content

Категория: ПОЕЗИЯ

ДЪЖД

Цветът на избеляла сива
риза му прилича.
Приличат му
следобедните отражения
на ветровете в локвите.
Прилича му дори
свенливата тъга
да бъде еротичен,
когато разсъблича
дрехите си
като капки мокри.

Каквото и да кажа повече,
ще бъде дъжд по устните,
по шапките,
по роклите
и по това усещане,
че този дъжд
е мъж.

След малко е изкуството
да нарисувам
как стои с букет
във въздуха
на ъгъла
отсреща.

ВИНО ОТ ТЕБ

За виното не зная абсолютно нищо,
освен че е направено от теб.
От тялото ти –
с цялата му лятна продължителност,
от пясъчните ти нозе –
опрели в хълма,
от пръстите ти –
с краснопис на плодове,
от устните ти –
с изглед към реката,
от думите,
с които правиш толкова непоносима трезвостта.

Такова вино винаги се казва много повече.
Но аз за виното не зная абсолютно нищо,
освен че е направено от теб.

 

 

Вестник „Телеграф“ – 2.05.2018

– Г-Н МИЛЧЕВ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО ПРОМЕНИ МНОГО СЕРИОЗНО УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ, ЗА КОЕТО ДАВАШЕ ЗАЯВКА ОТ НЯКОЛКО ГОДИНИ. СПОРЕД ВАС ДАЛИ ПРОМЯНАТА ЩЕ СЕ ОТРАЗИ ПО-ДОБРЕ ИЛИ ПО-ЗЛЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

– Промяната ще се отрази на две печатници. Едната е печатницата за илюзии – на хората, които са написали тази програма с идеята, че нещата ще се подобрят. А втората е съвсем истинска – ще започне ново писане на учебници и помагала. Втората не искам да коментирам, но много ме тревожи печатницата на илюзии за преподаването на литература, тъй като тя вече е работила. Когато в България се въведе дванайсеткласното образование, за 8 клас се измисли нов учебник. материалът по литература се изтегли за по-горните класове и за 8. клас не остана нищо. Това наложи да се напише за осмокласниците учебник по литература, в който да бъдат включени автори като Николай Хайтов, Елисавета Багряна, Йордан Радичков, Ивайло Петров. И изведнъж се получи така, че учениците учеха първо Хайтов и след това Дебелянов. В главите им стана пълна каша по отношение на това кой кога е роден, в каква епоха е живял, в какъв литературен и социален контекст е създавал своите произведения. Сега се случва горе-долу същото. И отново се заиграва с нещо, което няма как да проработи. Това не е по-добре за учениците. Обучението не по хронологичен принцип, а по тематичен, което се предлага за 11. и 12. клас, е сложно упражнение. Извадени от контекста на времето, в което са били написани, тези творби няма да бъдат разбрани. Авторите ще останат недооценени и учениците ще загубят. Те и без това вече загубиха много с въвеждането на тестове, които превърнаха литературата не в удоволствие и възможност за разсъждение, а в решаване на кръстословици.

– ИДЕЯТА ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРАТА ПО ТЕМАТИЧНИ ЯДРА В ПОСЛЕДНИТЕ ДВА КЛАСА, КОЯТО СЕ ПРОКЛАМИРАШЕ КАТО ТОЛКОВА АВАНГАРДНА, ЩЕ ОБЪРКА ЛИ УЧЕНИЦИТЕ?

– Разбира се, че ще ги обърка. Ето – има тема, свързана със смъртта. Но тя при Никола Вапцаров е твърде различна, тя е в контекста на трийсетте-четиридесетте години на миналия век, на нова социална и политическа обстановка. Същата тема при Ботев и Дебелянов означава съвършено различни неща. Ученици, които още не знаят кой е Вапцаров и кой е Дебелянов, трябва да мислят как те интерпретират темата за смъртта. А и на тази възраст тя не им е много близка. вероятно това е тема, която би подхождала за упражнение в университети и за писане на дисертации.

– А КАК ГЛЕДАТЕ НА ТОВА, ЧЕ СИ ОТИВАТ ЗНАКОВИ ТЕКСТОВЕ КАТО НАПРИМЕР НА АЛЕКО – „БАЙ ГАНЬО ПРАВИ ИЗБОРИ“ И ФЕЙЛЕТОНИТЕ МУ?

– Преди години си отидоха Ботевите фейлетони, защото не били разбираеми за учениците. Сега си отиват фейлетоните на Алеко. Отиват си по идеологически и политически причини. те просто са изключително неудобни за управляващия елит, който неблагоприятно за своето тщестлавие би се огледал в тези гениални творби. Ш тук бих искал да кажа нещо, което много ме натъжава – когато се откриваше едно от поредните народни събрания, на депутатите раздадоха „Приказка за стълбата“ на Смирненски. Те не само че не са я прочели и чули, но аз очаквам тя също да бъде махната от учебниците, защото учениците ще правят тежки аналогии с това, което се случва. Да се остави безобидната и шеговита история „Бай Ганьо на гости у Иречека“, а да се махнат фейлетоните на Алеко и „Бай Ганьо прави избори“ е абсолютно политическо и антисоциално решение. Тези чиновници, които правят подобни промени, се слагат на управляващите така да се каже – предварително, като разчистват подобни произведения даже преди управниците да са си го помислили. Ние много хубаво направихме на „Витошка“ паметник на Алеко. Саме че с куфара си там той сигурно ще иска да се изнесе и да вземе всичките си произведения, защото знае, че Бай Ганьо никога няма да прочете книга за себе си – това би му развалило храносмилането и келепира.

– ИЗЧЕЗВАТ И ЕМИЛИЯН СТАНЕВ И ВАЛЕРИ ПЕТРОВ.

Емилиян Станев е безспорно европейски автор и премахването на произведението му е скандално. Хубаво е, че влизат по-млади автори, но ако влиза Христо Фотев, то трябва да се знае, че преди него е писал Иван Пейчев. Правилно е да влезе Виктор Пасков, но ако заради него отпадне Емилиян Станев, това е нелепо. Добре е да се учи Борис Христов, но защо не се учат Александър Геров и Иван Динков. Палитрата на изучаваните автори трябва да се разширява – три-четири нови имена не са достатъчни.

– ОТ ДРУГА СТРАНА – ВИНАГИ СЕ ГОВОРИ ЗА ЛИПСАТА НА ДОСТАТЪЧЕН БРОЙ ЧАСОВЕ, В КОИТО ДА СЕ ПОБЕРАТ И ЕДНИТЕ, И ДРУГИТЕ.

– Часовете не стигат никога, защото учениците не четат. Непрекъснато трябва да се измислят фокуси, за да се привлече тяхното внимание – интересни факти от биографиите на писателите, съвременни аналогии с това, което се случва в произведението. Но и това е най-много за десет на сто от учениците. Учениците не четат абсолютно нищо. Те вече си мислят, че диалозите в шоупрограмите и скечовете са литература. Фейлетоните на Ботев и Алеко са заменени от скечове и шоупрограми.

– КАК СТИМУЛИРАТЕ УЧЕНИЦИТЕ СИ ДА ЧЕТАТ И УСПЯВАТЕ ЛИ?

– Стимулирам ги да четат, като им чета в час. Литературата трябва да се чете и да се обяснява. Ако на децата се прочетат две страници и им се разяснят десет реда, значи е направено много повече, отколкото във всякакви административни тематични разпределения. Ако след като им прочета елегията „Да се завърнеш в бащината къща“ някой от тях се разплаче или му припари на сърцето, това струва сто пъти повече, отколкото да го занимавам с притчата за блудния син, която той сигурно ще научи по-късно – например в университета.

– СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ ПРОГРАМИТЕ ЗА 11. И 12. КЛАС, КОИТО СЕ ПРЕДЛАГАТ СЕГА, СА ПО-ПОДХОДЯЩИ ЗА УНИВЕРСИТЕТА?

– Разбира се. Те са силно експериментални. Аз лично ги наричам дизайнерски. Замисълът им е дизайнерски, но действителността в българското училище е толкова сурова, че те ще се провалят веднага, така както се провали навремето тематичния учебник в 8. клас. това са блянове, блянове и илюзии.

– КАКВО ЧЕТАТ ВАШИТЕ УЧЕНИЦИ?

– Фентъзи и комикси. И не знаят името на нито един жив български автор. Мислят, че текстовете, които изпълняват певците във фолка, са поезия.

– УСПЯВАТЕ ЛИ ДА ГИ НАКАРАТЕ ДА ПРОЧЕТАТ ИСТИНСКА ПОЕЗИЯ?

– По-скоро не успявам, но когато успея, съм щастлив. Това дойде и от въвеждането на тестове, от фрагментаризирането на литературата, от непрекъснатите експерименти и усложняването ѝ с „космическа“ терминология, която е присъща за дисертации. Вземат се всички мерки учениците да се отдалечат от литературата и да гледат на нея като на инструмент да си вземат матурата, а не като на нещо, което ще им услади душата, ще ги направи по-мъдри и по-добри.

– ВИЕ СТЕ ПОЕТ. СПОДЕЛЯЛИ ЛИ СТЕ ТОВА С ТЯХ?

-Те знаят, че пиша, и това им е забавно и любопитно, но по-скоро им е любопитно, че имам издадени книги, а не това, че съм поет. Понякога идват на мои премиери, но по-скоро е престижно за тях самите, че учителят им пише, а не че са чак толкова впечатлени от това, което съм написал.

– ВИЕ СТЕ ЕДИН ОТ ПОЕТИТЕ, КОИТО КАЧВАТ СТИХОТВОРЕНИЯТА СИ В ИНТЕРНЕТ. КАК ОЦЕНЯВАТЕ РЕАКЦИИТЕ?

– Аз ценя мнението на онези хора, които смятам, че разбират от поезия. Но интернет създаде ситуация, която аз наричам „всички в час по рисуване“. В час по рисуване всички имат боички, само че дърветата и къщите се получават само на един. А в интернет някой иска да нарисува къщичка с думи и мисли, че това е дворец, в който може да заведе любимата си.

ЕСЕННА ЖЕНА

Тя има на пуловера си есенни квадрати.
Студено ѝ е много – от недрата.

Красива е завинаги и толкова отдавна,
че времето разхожда обувките си бавно.

И стига до недрата ù, и сяда да почине.
Нататък са квадратите. И меките градини.

ИДЕЯ ЗА ЗЕЛЕНО

Треви, които не приличат на треви,
а на идея за зелено.
В такава разлюляна асиметрия
понякога вали
не дъжд,
а обаяния
от края на Вселената.

Треви, в които има интервал
за гръмотевици,
за пръсти
и за намерения –
като това, да нарисуваш
зелен шал
и да загърнеш с него
на жената мокрите колене.

 

ПРОЛЕТ

Не притежавам никакви специални правомощия
над тялото на пролетта
и резедавите ѝ склонове.
Аз съм един завеян градинар
на няколко овошки,
които си говорят между редовете
с бяло слово.

Такъв сезон е пълен с много привилегии –
да назовава в цвят
или с ухание да сътворява рими.
А тялото на пролетта
е с вкус на бъдещи елегии
и аз съм само тъжен градинар,
който на шапката си кима.

Какво да правя с няколко овошки,
страници и книги?
Годините ми се надвесват,
сякаш са библиотека.
И аз си мисля – тялото на пролетта ми стига,
за да повярвам,
че дъждът от края на април
е сътворил човека.

И да повярвам,
че дъждът от края на април си ти –
жена, която ми чете листа
и тичинки,
и петолиния.
Жена, която азбуката на тревичките роди
и пише името ми със зелени букви
толкова години.

Какво да правя – текстът губи хоризонт
и ме заплита като крехкия бръшлян
с ръце красиви.
А аз съм само един тъжен градинар,
на който пролетта
съвсем случайно му отива.

И затова откъсвам цвят от стих,
който трепти –
сега се сещам,
че една пчела би свършила
чудесна работа.
И се залисвам с кошера,
докато мъдрите липи
ми светят през нощта и през деня
с едно и също тяло.

СТАЯ

Ти трябва да не ходиш абсолютно никъде,
защото аз те чакам непрекъснато.
За теб единствено възможно е пространството
до лампата,
до копчето,
до тъмното.

А тъмното е цяло денонощие.
По кожата ти свети продължителност.
Какъв безкраен континент е ъгълът –
с изчезнали обувки,
рокли,
полюси.

Над копчето ти се разхождат облаци
и го пришиват с капки и видения.
Съблечена си от върха до бездната,
която с устни
ще измеря
някога.

Благодаря на лампата за нейното
внезапно отегчено електричество.
Благодаря ѝ за това изчезване,
което е дискретност –
нищо повече.

Сега е време да ти кажа нещо –
забравих си очите върху твоите.
И колкото да гледам как си идваш,
аз виждам,
че не ходиш
абсолютно
никъде

БЯЛО

Снегът, снегът си имал близнак.
Ето тази пробудена вишна
се протяга. И сияе от сняг –
като облаче в зима предишна.

И сияе… И цъфти като пух,
сякаш има сапун по косата.
Вишнев сняг, а прилича на дух,
който слиза и изчезва в тревата.

ИЗРЕЧЕНИЯ

Това е дива патица… И се опира на водата,
и пише с двете си ръце от тук до хеей оттатък.

От тук до хеей оттатък са още изречения,
написани от друга дива патица. Без мене.

МОЛИТВА

Ти, който даваш дъжд и на дъжда Си Господ,
ръката Си задръж – сега земята пости.
Сега земята страда и цялата е в бръчки.
Но Ти вдигни ограда за лозовата пръчка.

Ти, който правиш грозде и лозето Те чака,
спусни душа на дрозда, опашка дай на сврака
и завържи сандала на мекото лисиче –
да може до премала по Твоя гръб да тича.

Иди където диша пресипнало потокът
и научи да пише ръката на жабока.
Седни една минута – да чуеш как говори
прозрачната кошута на падналия орех.

Ти, който имаш длани, по-алени от вишни,
дай на вълка да хване тъгата си предишна.
На агнето венчето сложи върху рогцата
и остави сърцето да ходи по водата.

Ти можеш да посееш върху небето жито,
да спреш на суховея кафявите копита.
Да нарисуваш къща и в къщата да идеш
с пет залъка насъщни и две велики риби.

Ти можеш да постелеш на куцащия пътя,
да позволиш в неделя кокошката да мъти.
Да събереш яйцата от всичките години,
а после при децата да седнеш да починеш.

Ако това направиш, аз ще си спра езика,
защото мойта слава е да остана никой.
Но все пак Ти се моля – дай ми една маслина –
да мога да я галя, когато Си заминеш.