– Г-Н МИЛЧЕВ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО ПРОМЕНИ МНОГО СЕРИОЗНО УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ, ЗА КОЕТО ДАВАШЕ ЗАЯВКА ОТ НЯКОЛКО ГОДИНИ. СПОРЕД ВАС ДАЛИ ПРОМЯНАТА ЩЕ СЕ ОТРАЗИ ПО-ДОБРЕ ИЛИ ПО-ЗЛЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?
– Промяната ще се отрази на две печатници. Едната е печатницата за илюзии – на хората, които са написали тази програма с идеята, че нещата ще се подобрят. А втората е съвсем истинска – ще започне ново писане на учебници и помагала. Втората не искам да коментирам, но много ме тревожи печатницата на илюзии за преподаването на литература, тъй като тя вече е работила. Когато в България се въведе дванайсеткласното образование, за 8 клас се измисли нов учебник. материалът по литература се изтегли за по-горните класове и за 8. клас не остана нищо. Това наложи да се напише за осмокласниците учебник по литература, в който да бъдат включени автори като Николай Хайтов, Елисавета Багряна, Йордан Радичков, Ивайло Петров. И изведнъж се получи така, че учениците учеха първо Хайтов и след това Дебелянов. В главите им стана пълна каша по отношение на това кой кога е роден, в каква епоха е живял, в какъв литературен и социален контекст е създавал своите произведения. Сега се случва горе-долу същото. И отново се заиграва с нещо, което няма как да проработи. Това не е по-добре за учениците. Обучението не по хронологичен принцип, а по тематичен, което се предлага за 11. и 12. клас, е сложно упражнение. Извадени от контекста на времето, в което са били написани, тези творби няма да бъдат разбрани. Авторите ще останат недооценени и учениците ще загубят. Те и без това вече загубиха много с въвеждането на тестове, които превърнаха литературата не в удоволствие и възможност за разсъждение, а в решаване на кръстословици.
– ИДЕЯТА ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРАТА ПО ТЕМАТИЧНИ ЯДРА В ПОСЛЕДНИТЕ ДВА КЛАСА, КОЯТО СЕ ПРОКЛАМИРАШЕ КАТО ТОЛКОВА АВАНГАРДНА, ЩЕ ОБЪРКА ЛИ УЧЕНИЦИТЕ?
– Разбира се, че ще ги обърка. Ето – има тема, свързана със смъртта. Но тя при Никола Вапцаров е твърде различна, тя е в контекста на трийсетте-четиридесетте години на миналия век, на нова социална и политическа обстановка. Същата тема при Ботев и Дебелянов означава съвършено различни неща. Ученици, които още не знаят кой е Вапцаров и кой е Дебелянов, трябва да мислят как те интерпретират темата за смъртта. А и на тази възраст тя не им е много близка. вероятно това е тема, която би подхождала за упражнение в университети и за писане на дисертации.
– А КАК ГЛЕДАТЕ НА ТОВА, ЧЕ СИ ОТИВАТ ЗНАКОВИ ТЕКСТОВЕ КАТО НАПРИМЕР НА АЛЕКО – „БАЙ ГАНЬО ПРАВИ ИЗБОРИ“ И ФЕЙЛЕТОНИТЕ МУ?
– Преди години си отидоха Ботевите фейлетони, защото не били разбираеми за учениците. Сега си отиват фейлетоните на Алеко. Отиват си по идеологически и политически причини. те просто са изключително неудобни за управляващия елит, който неблагоприятно за своето тщестлавие би се огледал в тези гениални творби. Ш тук бих искал да кажа нещо, което много ме натъжава – когато се откриваше едно от поредните народни събрания, на депутатите раздадоха „Приказка за стълбата“ на Смирненски. Те не само че не са я прочели и чули, но аз очаквам тя също да бъде махната от учебниците, защото учениците ще правят тежки аналогии с това, което се случва. Да се остави безобидната и шеговита история „Бай Ганьо на гости у Иречека“, а да се махнат фейлетоните на Алеко и „Бай Ганьо прави избори“ е абсолютно политическо и антисоциално решение. Тези чиновници, които правят подобни промени, се слагат на управляващите така да се каже – предварително, като разчистват подобни произведения даже преди управниците да са си го помислили. Ние много хубаво направихме на „Витошка“ паметник на Алеко. Саме че с куфара си там той сигурно ще иска да се изнесе и да вземе всичките си произведения, защото знае, че Бай Ганьо никога няма да прочете книга за себе си – това би му развалило храносмилането и келепира.
– ИЗЧЕЗВАТ И ЕМИЛИЯН СТАНЕВ И ВАЛЕРИ ПЕТРОВ.
Емилиян Станев е безспорно европейски автор и премахването на произведението му е скандално. Хубаво е, че влизат по-млади автори, но ако влиза Христо Фотев, то трябва да се знае, че преди него е писал Иван Пейчев. Правилно е да влезе Виктор Пасков, но ако заради него отпадне Емилиян Станев, това е нелепо. Добре е да се учи Борис Христов, но защо не се учат Александър Геров и Иван Динков. Палитрата на изучаваните автори трябва да се разширява – три-четири нови имена не са достатъчни.
– ОТ ДРУГА СТРАНА – ВИНАГИ СЕ ГОВОРИ ЗА ЛИПСАТА НА ДОСТАТЪЧЕН БРОЙ ЧАСОВЕ, В КОИТО ДА СЕ ПОБЕРАТ И ЕДНИТЕ, И ДРУГИТЕ.
– Часовете не стигат никога, защото учениците не четат. Непрекъснато трябва да се измислят фокуси, за да се привлече тяхното внимание – интересни факти от биографиите на писателите, съвременни аналогии с това, което се случва в произведението. Но и това е най-много за десет на сто от учениците. Учениците не четат абсолютно нищо. Те вече си мислят, че диалозите в шоупрограмите и скечовете са литература. Фейлетоните на Ботев и Алеко са заменени от скечове и шоупрограми.
– КАК СТИМУЛИРАТЕ УЧЕНИЦИТЕ СИ ДА ЧЕТАТ И УСПЯВАТЕ ЛИ?
– Стимулирам ги да четат, като им чета в час. Литературата трябва да се чете и да се обяснява. Ако на децата се прочетат две страници и им се разяснят десет реда, значи е направено много повече, отколкото във всякакви административни тематични разпределения. Ако след като им прочета елегията „Да се завърнеш в бащината къща“ някой от тях се разплаче или му припари на сърцето, това струва сто пъти повече, отколкото да го занимавам с притчата за блудния син, която той сигурно ще научи по-късно – например в университета.
– СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ ПРОГРАМИТЕ ЗА 11. И 12. КЛАС, КОИТО СЕ ПРЕДЛАГАТ СЕГА, СА ПО-ПОДХОДЯЩИ ЗА УНИВЕРСИТЕТА?
– Разбира се. Те са силно експериментални. Аз лично ги наричам дизайнерски. Замисълът им е дизайнерски, но действителността в българското училище е толкова сурова, че те ще се провалят веднага, така както се провали навремето тематичния учебник в 8. клас. това са блянове, блянове и илюзии.
– КАКВО ЧЕТАТ ВАШИТЕ УЧЕНИЦИ?
– Фентъзи и комикси. И не знаят името на нито един жив български автор. Мислят, че текстовете, които изпълняват певците във фолка, са поезия.
– УСПЯВАТЕ ЛИ ДА ГИ НАКАРАТЕ ДА ПРОЧЕТАТ ИСТИНСКА ПОЕЗИЯ?
– По-скоро не успявам, но когато успея, съм щастлив. Това дойде и от въвеждането на тестове, от фрагментаризирането на литературата, от непрекъснатите експерименти и усложняването ѝ с „космическа“ терминология, която е присъща за дисертации. Вземат се всички мерки учениците да се отдалечат от литературата и да гледат на нея като на инструмент да си вземат матурата, а не като на нещо, което ще им услади душата, ще ги направи по-мъдри и по-добри.
– ВИЕ СТЕ ПОЕТ. СПОДЕЛЯЛИ ЛИ СТЕ ТОВА С ТЯХ?
-Те знаят, че пиша, и това им е забавно и любопитно, но по-скоро им е любопитно, че имам издадени книги, а не това, че съм поет. Понякога идват на мои премиери, но по-скоро е престижно за тях самите, че учителят им пише, а не че са чак толкова впечатлени от това, което съм написал.
– ВИЕ СТЕ ЕДИН ОТ ПОЕТИТЕ, КОИТО КАЧВАТ СТИХОТВОРЕНИЯТА СИ В ИНТЕРНЕТ. КАК ОЦЕНЯВАТЕ РЕАКЦИИТЕ?
– Аз ценя мнението на онези хора, които смятам, че разбират от поезия. Но интернет създаде ситуация, която аз наричам „всички в час по рисуване“. В час по рисуване всички имат боички, само че дърветата и къщите се получават само на един. А в интернет някой иска да нарисува къщичка с думи и мисли, че това е дворец, в който може да заведе любимата си.