Skip to content

Категория: ПРОЗА

Само на челото на най-високия поетичен връх може да има пот от еделвайс. Понякога и сламена шапка.

***

На десетия етаж над нас проскърцва паркетът. Скръъц, скръъц, скръъц…
Това са стъпките на съседите, които не познавам. А ми се иска да са стъпки на хора в снега – в силен, здрав и замръзнал сняг. И тези стъпки да си идват у дома и да скърцат от нетърпение.
Дали да не сляза пред блока и да направя един снежен човек?

СЛЕДОБЕД

Жената, която седи до мене в градския автобус, сигурно наближава петдесетте. Усещам годините ù и по слънцето, което блести с плавната светлина на жълто листо.
Задушно е и жената се изправя да отвори прозореца. Лъхва ветрец и един кестеняв косъм се отронва от косата ù. Полита и каца на ръката ми, на часовника ми – като дълга сянка на стрелка.
Не гледам колко е часът. Знам, че е есен.

***

Майка ми: Да получиш инфаркт и всички да крият от мене?
– Ти какво можеше да направиш?
– Да те държа на ръце.

***

Майка ми: Николайчо, ти май си влюбен.
– Откъде знаеш?
– Биеш на убав… (Приличаш на хубав).

ЗА ГЪЛЪБИТЕ

Има различни породи гълъби. Пощенски гълъби, качулати гълъби, паунки, гълъби, с които се правят фокуси. Има и други – които донасят маслинови клонки в човките си.
Има и гълъби преметачи. Те се издигат високо в небето и започват да се премятат. Въртят се опиянени от височината, от светлината и от свободата да са част от въздуха. И накрая се разбиват върху покривите или върху земята.
Един такъв Гълъб пишеше стихове.

ФРАГМЕНТИ

Прекрасно е, когато пишеш стихотворение с таланта си. И тъжно, когато пишеш стихотворения само с образованието си.

***

Искате ли да проверите дали едно стихотворение е добро, вземете игла и го убодете по пръста. Ако потече кръв – става. Но кръвта трябва да има и вкус на детство.