Skip to content

Категория: НОВИНИ

Жив е той…

Мисля си за „Хаджи Димитър“ на Ботев.
В началото юнакът, „потънал в кърви, лежи и пъшка“.
В края – още „ кръвта му тече“.
Не, не е ранен юнакът. Ранен е българският извор. И от него вместо жива вода тече кръв. И не спира.

Балада. Или съдба.

СПАСИТЕЛЯТ В ЛИСТАТА

Личи им, че са влюбени. И си приличат. Но през есента в Борисовата градина всички си приличат.
Набрали са букет листа. Червени, жълтеникави, бледозелени, кафяви – всякакви. Някои са с форма на облачета, други сякаш са къдрава коса или разперени пръсти. Има и такива като устни – като устни с червило.
Букета с есенни листа носи той. Обикновено момичетата правят това, но сега не е така. Мотаят се, гледат въздуха, приказват. И като минават по последната странична алея, излизат на спирката на Орлов мост.
Ровят в кашоните с книги. Намират „Спасителят в ръжта“. Изданието е запазено и гланцираните му корици правят слънчеви зайчета. Радват се много на книгата. Момичето отваря някъде на последните страници и чете няколко изречения. Готвят се да си купят „Спасителят в ръжта“.
Тогава идва автобусът и те се затичват. Момичето се обръща към кашона с книгите, но докато бягат, той ѝ подава едно листо, после сякаш още едно… После едва се качват на автобуса…
Или момичето май остана на спирката.

Изпит за IB Diploma Programe

1 2

10 май 2017 година – Изпит за IB Diploma Programe – към веригата Европейски училища.
Стихотворението „Моето слабо място“ на Николай Милчев e изпитен вариант за анализ и интерпретация.

МОЕТО СЛАБО МЯСТО

Моето слабо място е най-обикновена сладка.
С кристалчета, които умират да бъдат стопени.
И с паузи, с паузи… И с едва загатната,
невидима струйка от нетърпение.

Моето слабо място е обецата в брашното.
И пръстите, и полепналите минути по тях.
И бялото петънце на носа ти, защото
тъкмо аз го изгубих и само аз го познах.

Моето слабо място е твоето място на стола.
И суетата да поднасяш всичко само пред мен.
Да поднасяш трептения… И една плаха и обла
извивка на парата от чая зелен.

Като трупаш ухания, ти ме правиш безпомощен.
И времето има вече друг ритуал.
Моето слабо място е, че не искам да мога
да забравя за по-сладката от сладка печал.

Моето слабо място са твоите тъжни усилия.
И жуженето на устата, и следобедът, отлетял настрани.
Помогни ми да открия ъгъла, където си скрила
страховете и пудрата захар, която трепти.

В този ъгъл е паякът – той е наше дете от години.
Покани го да слезе – нека маха щастливо ръце.
Моето слабо място е, че когато ме има,
той минава по масата и не може да спре.

Моето слабо място е, че ти се луташ разчупена
и се рониш, и храниш пипалцата на въздуха риж.
Аз едва си дойдох… А ти трупаш и трупаш
сладки хълмчета. И във всички посоки пълзиш.