Skip to content

БЛАГОДАРЯ

Благодаря на чашата с вода,
която пиеш.
Защото знам, че вече не си жадна.

Благодаря на масата,
върху която няма нищо
освен свечеряване, което ти прилича.

Благодаря на огледалото,
което ти припомня,
че отражението ми не се е върнало навреме.

Благодаря и на библиотеката,
в която всички книги си заминаха,
за да четеш сега това, което виждаш.

ПРЕВОД НА ЦВЕТЕ

Вечерно време.
Цвете и стая.
Цветето е правнучка на Марина Цветаева.

Разлистено време.
Рима и ваза.
С такава прабаба да си цвете е пауза.

РЪЦЕ

Когато мисля как да те прегърна,
ръцете ми се разширяват.
И няма по-несъществуваща окръжност
от разширението на ръцете ми без теб.

НАЙ-ХУБАВА СИ

Най-хубава си първата минута след…
След някакво отиване до космоса
и до косите ни,
след някакво единствено магнезиево чудо,
след някакво приплъзване на планината
по гръбнака.
И след, разбира се, това усещане
за ментов хлад
високо под лъжичката.
И след това усещане
за ментов хлад
навсякъде.

Най-хубава си и след първата минута след…
И тъй като съм слаб по геометрия,
не преценявам ъгъла,
под който си изчезнала,
и те целувам право по умората.
Което значи –
по съня след малко.

Най-хубава си колкото си фосфорна.
Сега ще те оставя бледоматова –
да спиш след всичките си гласни звукове.
След всичките си всевъзможни звукове.
А аз ще си припомням словореда им.

Най-хубава си колкото те има.
Най-хубава си даже много повече.

 

УЧАСТ

Цял живот мама ме носи в корема си –
като убождане и слана под лъжичката.
Страх ме е, Господи, че от време на време
се раждам за малко. И това е всичко.

СТЕНА

Стената между нас
е стенопис
от тишина и въздух.
Непоносимо е,
че точно ти
я оцвети
с отсъствие.

Стената между нас
е може би стихотворение,
което някой друг
е писал с пръстите ми,
докато ме няма.

ЕСЕНЕН ПУЛОВЕР

Върху пуловера ми трепка нафталин…
А нафталинът винаги ми е напомнял за снежинки.
Изтупвам си пуловера.
И този неочакван сняг
мирише на дълбоко скрито в гардероба
време.

Страхувам се, че в гардероба има сенки и неща,
които съм забравил и напуснал, и отронил.
Обличам си пуловера.
И тръгвам да поискам няколко листа
от скритата в гората
толкова дълбока есен.

МЕТАФОРА

Когато най-накрая се самоубия с думи,
ще стигна до поляната с хартиени пейзажи.
И няма никога да си простя,
че в ръкописите
не слагах само есенни листа.

ЕСЕН НА БРЕГА

В такава дълга есен рибите отлитат.
Най-малката от тях върви пеша.
Тя сигурно е паднала снежинка…
И сега се скита
и спуска няколко кристални люспички
върху брега.

В такава дълга есен рибите се стапят.
Само едно рибарче идва
и седи на този бряг.
И с погледа си хваща
сребърните сенки на върбите.
Върху езичето си хваща мокър сняг.