Skip to content

Николай Милчев Posts

РЕКА

Като дете си мислех,
че водата върху бързеите
е насапунисана
и мие дрехите на камъните,
и мие и на рибите косите.
Сега не виждам нищо повече
от къдрава река.
Но точно тази мисъл–
че е къдрава,
ме кара да нагазя
в бързеите
и да нося гребен.

ПЛАНИНА

Един милиард къртици
сигурно е трябвало да рият,
за да избликне този връх 
и тази планина
с велики разточителства.
И Господа на тази планина
с една божествена мистрия
да си направи гладко цялото небе
и гладко езерото,
по което рибите да тичат.

Един милиард кози
е трябвало да се изкачват и да слизат,
и да направят от скалите камъчета,
а от камъчетата – пътека.
И Господа на тази планина
да дойде по пътеката и да изпие
една паница мляко,
по-голяма от небето.

Един милиард снежинки
сигурно е трябвало да паднат
и да останат чак до лятото
по планината като прясно сирене.
И Господа на тази планина
да ги докосва бавно
и да се чуди
колко са прохладни,
топли и красиви.

Един милиард причини
сигурно е трябвало да се натрупват,
за да ме доведеш при тишината,
докато все още съществува.
А Господа на тази тишина
да си седи и да ни слуша,
и да е толкова щастлив,
че нищо не се чува.

ЗА ГОЛЕМИЯ ПОЕТ

Големият поет е като Австралия в родината си – със собствена флора и фауна, даже със собствена пустиня. И с китове, които пеят между дърветата.
Честит рожден ден на Борис Христов.

ЖЕНА МИ

Харесва ми
да гледам бронзовия ти медал
по скок на дължина в училище.
Виси си на стената като минало величество.
И аз си мисля –
по нозете ти личи,
че скакалците са изящни същества,
че скакалците са величествата на градината.

Харесва ми
да гледам черно-бялата ти снимка
на брега на океана.
По-точно на брега на Дунава,
по-точно на брега на ручея,
по-точно на брега на капката.
И аз си мисля –
по косата ти личи,
че капката и океанът са в косата ти
и можеш да ги срешиш с дървен гребен,
ако е от вятър.

Харесва ми
да ми разказваш глупости –
като това, че обожаваш как кокошките
си снасят снежни топки
винаги, когато им е топло;
как си измисляш думички от плат
и после роклите им цяла нощ приказват,
как винаги, когато са те пращали за хляб,
си идвала с две топли книги от книжарницата,
а после си четяла приказки за обед.

Харесва ми,
че бронзовият ти медал
е скочил повече от сребърния
и от златния,
че черно-бялата ти снимка
е направена от толкова вода
и че изящните ти глупости
са по-добри от всичките стихотворения,
които пиша –
а те понякога са толкова добри.

ВЕЧЕР

Подръж ми вечерта –
ми каза тя –
аз ще отида до екватора
на няколко странични улички
и ще се върна,
за да ти разказвам.
Подръж ми вечерта,
защото ми е хубаво да ти я дам
и ти да я държиш като дете –
ми каза тя.
И ми остави черната си кадифена шапка.

ЛЯТО

През лятото краката ти са боси.
Върху сандалите краката ти
са боси
и разточителни,
и леко побелели по петите
от тежестта на лятото и любовта ни.
И аз се забавлявам с техните несъвършенства
като това,
че разстоянието между пръстите им
е различно,
като това,
че винаги отиват по-далече
от стиха,
като това,
че се държат като планети
и обикалят винаги около центъра
на същността ми.

През лятото е винаги далече
и затова краката ти
не смеят да кръстосат хоризонта,
а си стоят до мене,
за да им събувам
горещината
и сандалите,
и всичките несъвършенства.

 

***

Майка ми: Да получиш инфаркт и всички да крият от мене?
– Ти какво можеше да направиш?
– Да те държа на ръце.

***

Майка ми: Николайчо, ти май си влюбен.
– Откъде знаеш?
– Биеш на убав… (Приличаш на хубав).