Skip to content

ЕДНА МЕЧКА БРОДИ КРАЙ БЕЛИЦА

            Една мечка броди край Белица – мечката на нашите страхове.
            Преди години, почнеха ли мъжете да си разправят разни ловджийски истории, баща ми винаги обираше лаврите със следната смешка:
            – А Лальо, горският от Рибарица, – смееше се той, – като видял мечката под Вежен, извикал: Але ме… И чак като слязъл в селото, добавил – чката!
            И на ловджиите очите им светеха от гяволък и от сливова ракия.
            Мечката обаче си е сериозна работа и е ясно, че белишката е бая опасна. Нападнала жена и едва не я убила, разровила, както се изразяват местните, кошерите на пчелари… Дива работа!
            От друга страна, ако питаш видимата част на градското обществено мнение, виновна е жената гъбарка. Какво прави гъбоберачката в територията на мечката? Защо не е пяла народни песни, както правят другите хора, и така звярът е щял да я чуе и да се скрие? Защо е брала гъби, без да надува вувузели и свирки? Защо не се е движила с група и все такива работи, които нападнатата жена е трябвало да извърши.
            На някои им е широко около врата. Те си поръчват манатарки, пачи крак и трюфели в скъпи ресторанти, готвят ги пред камерите във всевъзможни кулинарни предавания за имидж и кеф. Глезят се с познания в областта на деликатния стомах и дебелия портфейл, но под слънцето щъкат и хора, които трябва да ходят в гората за гъби и да ги берат, ако искат да не умрат от глад.
            Кой за каквото е учил, ще каже някой. Или кой за каквото се е уредил в този гримиран, несправедлив и лицемерен свят.
            Като дете баба често ми правеше „мечка“ – вадеше средата на една филия хляб и вътре мачкаше сиренце. Сладост, та сладост.
            По-късно животът изведнъж ми направи „мечка“ – зави ме с одеяло през главата, а после тупаник и ритници.
            Минаха години, както се казва, и май на всички ни направиха мечка с одеяла, а само на някои им тикнаха в ръцете „мечки“, но не с хляб и сиренце, а със злато и евро. Нещо като златни и валутни мечки.
            Паркът в Белица, около който е била забелязана нападателната мечка, се казва Парк за танцуващи мечки. Какво название само, браво на кръстниците!
            Мене ако питат, цяла България вече е парк за танцуващи мечки и ако от време на време стават сакатлъци, то е поради чиста случайност и поради това, че гъбарите не пеят народни песни и не свирят със свирки от сутрин до вечер.

Публикувано вПУБЛИЦИСТИКА

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *