Skip to content

ЗАВРЪЩАНЕ НА СЕЛО

По веднъж в годината, по веднъж в годината
се връщам тук.
Отварям къщата, слизам в градината
и садя лук.

И съм наведен, и съм наведен –
с очи към пръстта.
И виждам колко е тиха и медена
пролетта.

Садя си лука, после се моткам,
а после скубя трева.
А после от вишната пропява косът
и тръска черна глава.

Няколко мравки щъкат залутано
и ми се радват така,
че аз не помръдвам една минута –
да не ги стъпча с крака.

Даже комшийският петел наднича
и сънено рови с крак.
И по небето като електрически
звездите се палват пак.

И от Балкана си идва вятърът
и кара стадо кози.
И ми е толкова хубаво, че някой
козите ще издои.

И ми е толкова хубаво, че лукът
ще стане най-хубав лук,
че косът и мравките, и петелът са тука
и че аз съм тук.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *