Skip to content

ИЗХВЪРЛЕНИТЕ КНИГИ

В Анкара – столицата на Турция, в една стара и запустяла фабрика се е приютила библиотека от изхвърлени книги. Работниците от сметоизвозването започнали да събират книги, които хората изхвърлят, и сега там са се подслонили  и спасили близо 50 000 тома.
Щях да се разплача, наистина щях да се разплача. Изхвърлените книги, книгите сирачета, си имат свой дом в запустялата фабрика. Нещо като приют за книги. Сиропиталище за книги.
И в София съм виждал същата картина.
Преди години до контейнерите за смет пред блока, в който живея, намерих, превързани с канап, съчиненията на Камю, няколко книги на Хемингуей и десетина тома от Большая советская енциклопедия. И какви ли не още книги съм намирал.
Тази срамна одисея с изхвърляне на книги премина през няколко етапа.
Първо бяха търговците с кашоните, които изкупиха от обедняващите и изтръпнали хора библиотеките им за по един лев килото.
Втори бяха внушенията, че старите, разбирай книгите от соца, са вредни и опасни, политически неблагонадеждни. Хиляди такива, между които шедьоври, бяха изхвърлени или харизани за без пари.
След това хората се залепиха за денонощната телевизия, за шампоанените и сапунените сериали, за певачките със съответни телесни очертания и книгите станаха ненужни.
Дойде ред и на младите, за които книгите вече се бяха превърнали в клипчета, комикси и забавления.
Веднъж в час по литература попитах мой ученик от 12 клас, който после беше приет медицина, колко книги е прочел. Само една и тя ми нанесе тежки травми, изгубих си времето – беше отговорът на бъдещия висшист.
И така лека-полека нашите най-стари приятели и учители – световната и българската словесна класика, бисерите на езика и културата, излязоха в пенсия и поеха към кофите за боклук. Като изхвърляме книги днес, трябва да сме абсолютно сигурни, че утре нас ще ни изхвърлят по същия начин.
И моля ви, недейте да ми разправяте, че електронните книги са всичко, че са по-важни от хартиените, че са по-удобни и почти безтегловни.
Боже, който си създал всичко от Словото, докъде я докарахме – да мислим за книгите като за удобни и нетежащи същества. Ами ако е така, нека изхвърлим картините от музеите, нека изхвърлим скулптурите и останалите произведения на изкуството и да ги заменим с холограми – хем по-леко, хем по-евтино.
Евалла, евалла на нашите комшии от турската столица, че са се сетили да направят тази библиотека за изхвърлени книги. Така те ни дават и пример, и ни отварят очите.
Иначе съвсем ще ги затворим тези наши лениви и дремещи очи.

Published inПУБЛИЦИСТИКА

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *