Skip to content

ИМА ЛИ СМИСЪЛ ИЗОБЩО?

Така, както и очаквах, постът ми от вчера – „Оставете ми пет минути да помисля, ако може“, предизвика много и полярни мнения. Мнозина привидяха в скромното ми писание своите мисли и страхове, други се подиграваха, трети ме обвиниха във всички смъртни прегрешения.
От путинист и комунист до предател на Русия и руския народ – какъв ли не бях наричан.
Голямата ми болка обаче остава –  остава и се разширява, защото никой не иска да чуе другия – и дума да не става да се чуе другият. Всеки слуша само собствения си глас и вярва, че това е гласът на непоклатимата истина.
Достойни хора, умни и прозорливи, честни и мъдри, застават на крайни и неподлежащи на никакво колебание позиции – който не е с тях, е против тях.
Путин е садист, убиец, сатрап, луд и маниак. Иска да е император като Петър Първи и Екатерина. Руският народ е невеж, изостанал, живее в друг свят – това са приказките от едната страна.
От другата – САЩ искат да са световен господар завинаги. Те са агресорите и жандармите на света. Искат да унищожат Русия и Китай. Те са ни направили колония и са наши господари.
И от всичко това Земята най-накрая ще се сцепи и ще ни погълне.
Може би затова една майка на три деца през сълзи ми каза: „Не издържам повече. Да се хвърлят тия атомни бомби и да се свършва!“
Дотам я докарахме – до атомните бомби. По-голяма безизходица от това е само бездната.
Така повече не може, а вие преценете има ли невинни.
И накрая един детайл с мой бивш ученик, който също писа под поста ми. Не си спомням по какъв повод, но някъде в единадесети клас вероятно, както си спомня и пише той, съм му бил казал: „Момче, както си я подкарал, един ден ще свършиш като кебапчия“. Сигурно ми е било писнало, кой знае как е прекалил и как се е държал този мой ученик, за да му го кажа. И ето как се хвали той: „Аз сега вадя повече пари, отколкото Милчев е видял през целия си учителски стаж!“
Не пише как точно ги „вади“ тия пари, но ги вади с много и аз оставам някъде назад като презрян и ненужен спомен в паметта му. И завършва тържествуващ: „Срам ме е, че комунистът Милчев е бил мой учител.“
Кажете ми – за какво наистина съм се блъскал трийсет години да бъда учител, за какво? За какво съм им чел Вазов, Йовков и Дебелянов?
И за какво сега призовавам за взаимно разбиране, за усилие да вървим един към друг, за човещина и за диалог?
Има ли смисъл изобщо?

Published inПУБЛИЦИСТИКА

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *