Skip to content

ИСКАМ ДА ВИДЯ ЕЛЕН

Какви ли не диви животни съм виждал на живо. Искам да кажа, че съм ги виждал в свободно състояние в природата.
Животните до едно са били диви в началото на своето съществуване, но после човекът ги е приближил до себе си, за да ги използва, да ги употребява в своя полза, а и да им се радва понякога.
Виждал съм зайци, които само се сивеят из въздуха – толкова силно бягат, че не стъпват на земята.
Виждал съм лисица, плаваща над ливадите.
Наблюдавал съм фазан, легнал по гръб в лозето, да сваля гроздови зърна с краката си и да ги кълве.
Радвал съм се на сърни в шубраците и ми е трепвало сърцето и от страст, и от това, че се стопяват след миг.
И още съм виждал глигани, ама много големи, свличащи урвите и пътеките със себе си; язовци, които свалят двуметрови царевични стебла.
Веднъж видях видра с риба в устата; парцалив чакал, който се подмята в мъглата, а горският на Рибарица донесе един ден в чувал две мечета пред къщата ни – та и мечета съм виждал.
Но елен не съм… Това ми е мъката – да видя елен. Ако видя елен – така си мисля – ще ми се оправи животът, ще ми провърви и на мене. Ама елена го няма.
Ходя в зоопарка – не е същото. Там елени има всякакви, но едни уморени и примирени, изглеждат ми като на някаква тъжна изложба и не е същото.
Искам да видя елен, който пристъпва – да го видя как си задържа нозете във въздуха и копитата му лъскат и чернеят; как се кипри, как трепти от суета и сила; как си върти бавно главата и рогата, за да го огледат кошутите и да се подплашат противниците.
Еленът е нещо като кмет на гората. Нямам достоверни сведения, но той сигурно решава проблемите и на бита, и на битието в своите териториални владения. Еленът е господарят и на пашата, и на любовта; и на зимата, и на лятото; и на жегата, и на сянката – така си мисля.
Искам да го срещна моя елен и да го попитам колко е висок Балканът и колко е широко полето; какво си подвикват гълъбите в букаците и какво си приказват пъстървите в реката.
Такива работи едва ли ще го питам, защото са малко философски и отвлечени, но е сигурно, че ще му кажа: Я ми кажи, моля ти се – какво става с елените, когато остареят, и къде отиват – Това ми е най-важното да го питам сега.
Не съм чак толкова отнесен, за да мечтая за бял елен. Оставям го за приказките и децата.
Искам моят да е обикновен на цвят, но да ми даде знак, че ме е познал. Да ми кимне с глава, ако може, и да ме поздрави.
Като видя елен на живо, ще ми олекне и ще напиша: Видях елен, видях елен – сега не искам да се мръква бързо.

Published inПРОЗА

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *