Skip to content

КОРУПЦИЯТА КАТО ДИВ ЗАЕК

            Преди поредните парламентарни избори в неделя има една дума, която е над всички други думи – корупция. Определят я като язва, гангрена, бич за обществото, заплаха за държавата – всеки ѝ дава каквото си иска название.
            Аз я виждам като див заек. Тича корупцията през полето на нашия живот и никой не може да я хване или не иска.
            – Пълно е с корупция – всичко от горе до долу е корупция! – Твърдят едни партии.
            – Амии! – Отговарят други. – Това е усещане, това не е корупция! – И искат доказателства.
            Какви доказателства може да има за съществуването на един див заек? Обелил ти фиданките в градината, нахапал ти дините, зелките и морковите, изровил ти дупки в градината и накрая – разлаял ти кучетата.
            Метафорите са хубава работа в литературата, но в живота и в политиката е друго.
            Цъфнал по телевизията един политик с кръгли очила. Знаеш го, че е гнил, та гнил, но усещаш скъпарския му парфюм през екрана. Усещаш как ти се подиграва, как те залива с шербет и помия едновременно и разбираш, че корупцията освен парична, може да е и словесна – корупция с думи.
            Този същият хубавец, след като прескачаше като див заек от една партия в друга, вероятно е откраднал (направил) толкова много пари, че вече това не му е интересно. Но още му е интересно и полезно да краде морала, надеждите, светлинките в душите ни. Какво да го правиш такъв зализан тартюфовец, освен да спреш телевизора и да си наплискаш очите със студена вода?
            Друг чисто нов кандидат да ни управлява разказва случка със Стефан Данаилов.
            Преди едно свое телевизионно участие, докато го гримирали, големият актьор бил казал, цитирам по памет:
            – Този, който ти краде тубата с бензин от гаража, и този, който краде милиони като началник, са едно и също нещо, еднакви са.
            И новият политик почва да разсъждава, че нямало  политическа и битова корупция – имало просто корупция.
            Де да беше вярно!
            Царство му небесно на Стефан Данаилов, но ако е говорил такива работи, сигурно си е мислел повече за поредната роля в киното и в театъра, отколкото за корупцията. Между милионите, откраднати от министъра, и тубата с бензин, открадната от някой мизерник, разликата е от небето до земята. Единият краде, защото не знае какво повече да иска, а другият краде, защото не знае на кой свят е и не знае какво да прави. Единият иска да си направи рай тук, на земята, а другият иска да си напали печката или да вземе някой лев, като продаде бензина. Едното е неописуема наглост и алчност, другото е бит и катастрофа в бита.
            Струва ми се, че като се разказват такива истории, крадците на милиони се самооневиняват и изравняват с джебчиите. Удобна работа…
            Затова внимавайте, като чуете думата корупция – внимавайте кой ви я казва, за какво ви я казва, какво иска от вас и какво очаква да направите. И не се просълзявайте от умиление, като видите нааканите физиономии на нашите гигантски крадци! Не ги съжалявайте, не им влизайте в положението, защото накрая те искат да откраднат и човещината, и милодърдието ви.
            И не вярвайте, че корупцията е див заек, дето все не се вижда къде е – просто гледайте внимателно!

Публикувано вПУБЛИЦИСТИКА

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *