Skip to content

ЛИСТО

След толкова време и време, и време
си мисля само едно –
как моето листо беше зелено,
а вече е жълто листо.

И както си мисля, пристига вятърът,
облечен в тъмен костюм,
и двамата с него тръгваме някъде,
където и листо не съм.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *