Skip to content

Любими поети с любимо стихотворение ХРИСТО БАНКОВСКИ

Поетите отпреди моето поколение бяха до един кавалери на Ордена на голямото приятелство. Такъв орден няма никъде по света, но в нашата поезия го имаше. Да си приятел с някого, означаваше, че си му кръвен брат, брат по лирична линия. По цели следобеди са ми разправяли по-големите батьовци кои са им били най-добрите приятели и какви са ги вършили по този случай.
Много често се споменаваше името на Христо Банковски. Христо Банковски – това, Христо Банковски – онова. В.А. го наричаше Кучето. Не знам дали поетът е имал такъв прякор, но В.А. му викаше Кучето. С най- добри чувства – просълзяваше се човекът.
Аз не бях чел нищо от Банковски, но усещах, че работата е водовъртежна и поглъщаща. Цитираха се негови стихове за едно младо и пълно със зелена доброта жито, за един, дето вижда планина, разправяха се истории за любовите му, за нрава му, за косата му, ако щете. И най-много – за смъртта му. Ще си затворя устата какво се говореше за смъртта му.
Един ден, а това беше неизбежно, прочетох стиховете му, прочетох и „Предчувствие“:

А планината ще се смее просто
със устните на своите растения
и буките, от мълния докоснати,
като свещи ще изгорят за мене.

Оттогава това стихотворение ме разплаква поне три пъти, докато го прочета. А финалът му ме заковава.
В поезията на Банковски има много неща, но според мен главното са височините и детайлите. Височините са планински и небесни, а детайлите са неща, дето ти се мотаят в краката и пред очите, но винаги ти влизат под кожата.
И нещо, което ми се струва особено важно – между думите на Банковски има странни разстояния – малки процепи, които увличат мисълта, поглъщат я и я пращат в други светове. Конкретното става многоизмерно.
В едно стихотворение на поета Янислав Янков се казва, цитирам по памет:

Кажете – какво сме без Христо Банковски,
кажете – какво сме без Христо Банковски.
Неговите приятели най-добре знаят какво са без Христо Банковски.

Но аз също знам, че без стиховете му поезията ни нямаше да е толкова висока, млада и трагична.
Знам и друго – няма го вече приятелството между поетите. Разбягали сме се като мишки и като надути пауни един от друг и чакаме слънцето да ни огрее само нас.
Чакаме, ама няма да стане, защото какво сме без приятелството и без Христо Банковски.

ПРЕДЧУВСТВИЕ

Ще бъде светло, топло и красиво –
зелено щастие светът ще бъде.
И върховете – птици мълчаливи –
не ще повярват в моята присъда.

В мен ще догаря сетната обида –
последна болка ще прелее в мен,
и аз от тоя свят ще си отида
безкрайно тих, безкрайно уморен.

А планината ще се смее просто
със устните на своите растения
и буките, от мълния докоснати,
като свещи ще изгорят за мене.

Природата навред ще тържествува,
небрежна към живота и смъртта.
В реките и потоците ще плува
безсмъртната и смъртна красота.

И аз не знам, почти не знам доколко
ще съм щастлив, но слънцето ще свети
и няма вече да усещам болка
във тоя страшен апарат – сърцето.

Невидима ръка ще ме приспива –
ръка спокойна, нежна и добра.
Ще бъде светло, топло и красиво
и ще умра…

Христо Банковски

Published inПУБЛИЦИСТИКА

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *