Не съм писал хартиено любовно писмо от години,
не съм близвал лепило от марки и не съм пускал пликове,
а не спрях да разказвам колко си хубава,
макар че не си била хубава никога.
Красотата е относително нещо, важното е душата –
такива глупости слушам, откакто се помня.
Ти не си била хубава никога, защото си най-хубавата –
най- хубавата, друго не помня.
Затова ти пиша на ръка – нечетливо, но лично,
и ми се вие свят, изтръпват ми пръстите и езикът.
Мъчно ми е, че си най-хубава на света, и ми е мъчно,
че не мога да те нарисувам вместо адрес на плика.
Не ти казвам нищо особено, пиша ти едно и също –
хубава, по-хубава и най-хубава – това е.
Не съм ти писал любовни писма от години,
но си дойдох на къщата и сега съм си в моята стая.
Сега съм си в момчешката стая – с прозорците и дърветата,
и ти пиша любовно писмо в една разчертана тетрадка.
Не знам дали тук има поща и дали си отваря очите селцето,
но ти пиша, че си хубава, колкото някога.
Be First to Comment