Skip to content

ЛЮБОВ

Обичам да говориш, за да целувам думите ти.
Обичам да мълчиш, за да целувам устните ти.
Обичам да си с дрехи, за да се чудя кой шивач
те е обичал толкова.

Обичам да си гола, за да се чудя за какво
изобщо си обличаш дрехите.
Обичам да си мисля колко си красива,
докато те няма,
обичам да си още по-красива,
|щом си дойдеш.

Обичам да те гледам как ядеш
и как отпиваш,
и как ме караш да се чувствам сит,
без да докосна нищо,
сложено на масата.

Обичам да лежиш в леглото
и да ме възнасяш в облаците.
Обичам да си облак,
да валиш,
а после да просветнеш със усмивката на слънце.
Обичам да ми изсушиш косите с пръсти
или със луна,
обичам да ме къпеш
и да ми разказваш приказки,
обичам да ми бъдеш майка и сестра
и рамото ти кльощаво и остро
да е възглавница от пух.
Обичам да заспиш
и аз да съм заспал минута преди тебе,
обичам да сънуваш същото, което аз сънувам,
обичам да се будиш поне час след мен
и този час изобщо да не съществува.
Обичам сутринта да е цял ден
и ти да си красива като утро.

Обичам да не спирам да повтарям
как те обичам,
как те обичам.
Обичам да не спирам…

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *