Skip to content

ЛЮБОВ

Вървя си, вървя си, над мене птиците
и те вървят.
На земята и на небето – хора и птици
по своя път.

Аз отивам при тебе. Птиците също
отиват при своята любов.
От север до юг любовта е най-могъщият
вселенски зов.

Моята вселена си ти. На птиците вселената
е едно яйчице.
Нищо друго не зная, освен че си родена
в моето сърце.

И си вървя, и си вървя, и съм птица,
и те прегръщам с крила.
Нищо друго не искам, освен глътка водица
от твоята уста.

И ако може, едно перце от косата ти
да падне пред мен
и над нас да свети, да свети душата
на птичия ден.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *