КУЛАТА В ПИЗА
Видях наклонената кула в Пиза –
боли я кръстът старата мома,
но как просветва кулата, когато слънцето лицето ѝ оближе
и как му се покланя тя.
По-бяла е от сняг и роклята ѝ грее, грее,
ръцете, кожата и костите дори
са бели като пролетта и като старостта… Това е.
А кръстът – сякаш хич не я боли.
ДАВИД НА МИКЕЛАНДЖЕЛО
Насред Флоренция вали средновековен дъжд.
След малко може и да стане ренесансов този дъжд небесен.
И под дъжда Давид на Микеланджело си е момче, което изведнъж
с ръка коляното на десния си крак почесва.
Давид на Микеланджело си е момче – главата му е толкова голяма,
че ако го погледнеш отстрани, изглежда някак си несъразмерен.
Не знам защо вали така и откога е спрял насред Флоренция фонтанът,
но аз седя и съм измокрен до сърцето си, и целият треперя.
Треперя не от студ и не от дъжд , треперя от възхита и безсилие
и няма как да спра каквото ми е на устата –
гледам Давид на Микеланджело и ми е мило,
че май е същото момче, с което някога се къпехме в реката.
ПЕЙЗАЖЪТ НА ТОСКАНА
Какво да иска повече пейзажът на Тоскана,
щом Леонардо го е нарисувал в своите картини?
Лежи си преспокойно под лозя и под маслини
и му е все едно, че аз си тръгвам и че няма да остана.
Не се натрапвам на пейзажа ни най-малко, нямам намерение
да се унасям в тези хълмове и с женските гърди да ги сравнявам.
Сега пейзажът на Тоскана е в очите ми, пред мене
и ми е хубаво така, че леко почвам да се уморявам.
РЕКА АРНО
Река Арно тече надолу и нагоре едновременно –
човек не знае тук ли е, или е някъде на друго място.
Река Арно е бръчката, която по лицето на Флоренция
изглежда толкова спокойна и прекрасна.
Be First to Comment