Skip to content

МАХАЛА

Комшията ми от едната страна се казва Христо Гуленов – Ицата,
живее в паянтова къщица на един етаж.
Най-близкият му човек е котката, която никога
не се е будила в живота си и не е трепвала даже с мустак.

Ицата пие умерено вечер – от двеста до триста грама ракия,
разрежда си по малко чашите с чешмяна вода,
реже си ту краставици, ту сиренце и се напива, напива
и спи до котката – най-близкия му човек на света.

Ицата работеше дърводелец във фабриката, но си отряза два пръста
и го е срам от това, и си свива ръката – да не личи.
Той ми е комшия от едната страна, а от другата е църквата с кръста
и, разбира се, гълъбите и слънчевите лъчи.

Каква махала само, какви същества и какви чудесии –
дърводелец и котка, гълъби, църква, липи.
Иначе Ицата пие умерено вечер и преди обед умерено пие,
и не се буди цял живот, и до котката спи

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.