НА ХУБАВО Е

Само да погледнеш към тази вдлъбнатина на Балкана, и се вижда, че е по-зелена, по-мека и тайнствена. Прохладата се усеща като всмукване и притегляне. Вървиш си между бахчите и вилите и нещо те вика към гората, маха ти и ти какво да правиш – отбиваш се.Балкан е, а пътеката към Водна пещ е направо тропическа. Разни и различни треви, бурени, растения с листа, по-големи от развети женски забрадки, папури, мочури, мъхове и бръшляни. Ще се омотаеш като нищо, ако не следваш пътеката. Край пътеката орехи – с по два-три ствола, джанки, дренки, до тях – борове, на боровете – катерици… И още – сливи, круши, смоци, гугутки, гълъби гривеци и още каквото ти очите помислят. Водна пещ е пещера с извор – голям, студен и приказващ извор. Ако си отвориш устата да говориш, думите леко кънтят. Ако си отвориш устата да пиеш вода – изтръпваш от студенина. Изтръпваш, ама се съживяваш. Вдигнеш ли глава нагоре, сводът на пещерата ти показва мъхове и влага, показва ти и височината си, и спокойствието си. Ако погледнеш надолу, изворът гъргори, подскача и се губи нанякъде. И водата му блясва за секунда от слънце или от кой знае какво. Всичко съм очаквал да видя на Водна пещ – прилеп, водна змия, таралеж, бухал, лисица, лястовица, пчелояд, видра, но да видя фазан, не съм и сънувал.Фазан по средата на Балкана пие вода от извор в пещера.Колко щеше да е романтично сега, ако напишех, че фазанът е бял, снежен или колхидски – златен, или поне шарен мъжки фазан. А то една сива, сгушена такава, неугледна женска, дошла в жегите да се напие. Фазанката ми прилича на майчица или на жена, дето си е свършила работа в градините до реката и е дошла при извора. – На хубаво е, на много хубаво е да видиш фазанка да пие вода от извор! – си мисля.И сърцето ми тупа-тупа, докато птицата слиза надолу и се шмугва в треволяците и тиквите. А преди треволяците и тиквите се пръснал един здравец, дето го няма никъде – шарен здравец. Хем зелен, хем с кафяви петънца и кафяви ивици. Хем зелен и кафяв, хем се сивее. Няма начин фазанката да не го е забелязала.