Планини в далечината –
какво по-хубаво от това?
Гледаш и ти се пълни душата
с височина.
Гледаш и искаш да идеш –
какво по-хубаво от това –
прострени, меки и сини,
изкъпани небеса.
И ти се струва, че някой
е нарисувал това –
снегове от бяло мляко
и слънце от бяла река.
Подскачаш като дете, политаш,
и след минута си там,
а там е толкова тихо,
че повече от това не знам.
Само една капка дъждовна
се опитва да шумоли.
И ти седиш, и не помниш
от колко време вали.
Be First to Comment