ПОСЛЕДНОТО ЛИСТО

Виждал съм го това листо толкова пъти, да кажем – хиляда,
листото, което последно стои на върха на ябълката
и не пада, не пада.

И прилича на златно сърце последното листо красиво,
и си отиват всички сърца, които някога съм обичал,
а това листо не си отива.

И затварям очи, и повече нямам сили да гледам –
какво крушение за мене, а за листото
каква победа –

каква победа – всяка есен да си последното листо на дървото
и да трепериш, и да светиш, да светиш
над градините и над живота.

Аз не искам никакво друго листо и друго сърце не искам –
искам си само дългата есен,
по-дълга от всичко.