Skip to content

ПРЕДИ ЗИМАТА

Застудява – изведнъж пада студ,
въздухът се избистря и става по-плътен.
А слънцето изобщо не се скъсва от труд
и гледа да си скъсява пътя.

Повърви два-три часа и подгъне крака,
и си крие главата в юргана.
Застудява отвсякъде и това е така,
защото зимата ще е голяма.

Не че няма да свърши, но се питам със страх
кой ще рине снега и душите.
Моята вече е лесна – побелях, побелях
и не ще ме познае никой.

Моята вече е лесна. Но навън застудя
и снегът приближава и приближава.
А зимата, зимата – каква вещица е тя
и колко е красива само.

И какви преображения, и каква белота,
и каква пустота, и какво безвремие…
Застудява отвсякъде, затова си ела
и не мърдай от мене, не мърдай от мене.

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.