Skip to content

ПРОЛЕТЕН ДЕН

Прохлада, пролетна прохлада –
след дъжд.
Една последна капка пада
полекичка, не изведнъж.

Не изведнъж, а бавно, бавно
улукът спира своя пулс
и охлювът пълзи отдавна,
гласът на влагата дочул.

Полекичка просветва слънце
и кръпките от светлина
ту се събират, ту се пръсват
в зелената трева.

Без да разбира, че е ален,
следобедният скакалец
подскача и лети замаян
с криле от пролетен ветрец.

Не изведнъж светът си ляга
притихва, мига със очи,
и пролетната мека влага
с дъжда звучи.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *