САЛИ ЯШАР ОТ ГОЛЯМА БРЕСТНИЦА

Името му не е Сали Яшар. Казва се Грозю, но за мене е Сали Яшар. А за всички притежатели на стари автомобили, които поправя, е направо Господ.
Голяма Брестница е стръмно и баирно село и нашият Сали Яшар живее в горния край на баира. Оттам се вижда цялата Дунавска равнина, даже и Дунава понякога се мярва и проблясва, ако имаш малко повече фантазия и не носиш очила.
Да ме прощава класикът Йордан Йовков, но аз така и не видях тоя Грозю да си почива някога, да сяда вечер пред къщата, да пуши и да наблюдава Космоса и звездите. Нашият майстор на леки коли не пуши тютюн. Бая е височък и се облича с гащеризон, обаче гащеризонът му повече мяза на панталони, вдигнати по-високо, до кръста, и така нашият човек едновременно прилича и на работник от сервиз, и на пенсиониран начален учител.
Ако някой си мисли, че пиша разказ, трябва да забрави тази илюзия, защото разказите в голямата си част са видения, блянове, мъки и въздишки, а тук имаме работа с един факир на старите коли, докарани главно от циганите от чужбина, който, ако е казал пет думи през живота си, халал да са му. Нищо не говори тоя Грозю, само минава бавничко с една отвертка и непрекъснато прави преглед на строените в две редици закъсали автомобили. Качвал съм се нарочно на баира до Грозюви, стоял съм с часове и много рядко съм виждал да пипа нещо с ръцете си. Върви с отвертката, каже по някоя дума, наведе се тоя, на когото е казал тая дума, бръкне нещо в колата и готово.Не съм го виждал да взема и пари. И като го гледам как е облечен и каква му е къщата, не вярвам да е толкова богат.
Но как му се покланя само цялото село – кметът е нищо в сравнение с него. Касиерката на кметството – също. Момичето от изипея и то е нищо в сравнение с нашия Сали Яшар. Останалите най-уважавани хора като козаря, един бивш артист от Народния театър и ветеринарният фелдшер също не важат пред Грозю.
Няма ги вече каруците, които пеят нагоре-надолу. Къде ти вече да намериш пиринч, да го сложиш в главѝните на колелетата и да звъни като китара? Песента на колелетата е заменена с дрифтове и гювезлъци, но тая тема няма да я отваряме сега. Няма я и Шакире да си дойде и както е купила например една торба с лекарства от Луковит, да му донесе и красотата, и любовта си.Господ е този поправяч на коли. Той прави хората щастливи, истинско щастие им дава. Как иначе със счупената си кола ще закараш някоя булка до Дерманци и по пътя ще спреш да ѝ набереш малко къпини? Как ще се фукаш със сребристото си беемве, което отдолу е по-изгнило от селски гюм за боклук, как ще минеш с опела си през селото и музиката отвътре няма да повдига керемидите на къщите? Голяма работа е тоя Грозю.
Помаци от Градешница, Глогово, Галата, Бабинци и Кирчево чак лично му носят увити в найлон карбуратори, които той с челник на главата си поправя по тъмно, защото иначе е зает с по-велики дела – карбураторите са дребна работа.Скоростни кутии, колянови валове, елсистеми, всякакви помпи за гуми, фарове – всичко ляга покорно и си идва на мястото в ръцете на нашия Сали Яшар.
Да го бяхте видели само как сваля от едно малко ремарке нарязани пънове от тополи и как подпира предниците на колите с тях, след като им свали гумите. Ако застанеш пред такава автомобилна гледка, ще си помислиш, че е препариран лъв или в най-лошия случай – меча кожа. Сали Яшар не пие и това в известен смисъл го отчуждава от завяхващата мъжка популация на село, но пък като го знаят, че не обелва дума, се примиряват с отсъствието му – важното е да е жив и здрав и да поправя колите. Трудно ми е само да преценя дали като влезем в Шенген и в Еврозоната, работата на Сали Яшар няма да понамалее, но за това нека да му мислят представителите на неправителствени организации, които научно изследват този проблем.
А може би като падне тая отвратителна Шенгенска граница, отделяща ни от свободния и каращ нови автомобили свят, на Сали Яшар ще му остане време да погледа надолу откъм баира на Голяма Брестница и най-после и той да види Дунава – като синя подута вена надолу в маранята.
P.S. Ако някой много го е закъсал с колата си и се намира в районите на Червен бряг, Ботевград, Правец, Етрополе, Луковит, Плевен, Ловеч, Тетевен и Троян, Казанлък и Карлово, където славата на Сали Яшар е велика, да има предвид, че Грозю не обича вътре в колите да има снимки на голи жени, на диктатори и на актуални политици. Мрази и от вътрешната страна на багажника да бъде изрисувана четата на Христо Ботев, слизаща на Козлодуйския бряг.