Skip to content

СРЕЩА

Миришеш ми на току-що изпрана
и изгладена момичешка престилка,
на ученичество
и шляене по улиците.
Миришеш ми и на земетресение,
с което пръстите ми се изкачваха
по двата твои хълма.

Миришеш ми на разсъбличане,
на хлад под мишниците,
на водовъртеж,
на фурна с хлебчета
и на изгубено съзнание.
Миришеш ми на целите ни
осемнадесет години.

Тогава аз бях някакво петле,
тогава ти бе някаква кокошчица.
Животът ни бе пълен
със зърна от слънце
и с кифли с мармалад,
с коланчето ти,
с джобното ми ножче
и с ужаса, че може и да не успеем
да залепим телата си
със сняг и лава.

А после ми миришеш на изчезване
и на пропадане,
на половин кутия от цигари,
изпушени една след друга,
и на завъртане на времето
в посока без значение.
Миришеш ми на целите ни глупави
сияещи сърца.

Тогава аз бях млад и можех да порасна.
Тогава ти бе млада и можеше да ме убиеш
с дългите си думи.
Тогава аз бях млад и можех да възкръсна
и да те мразя с цялата си обич.

Миришеш ми на толкова любов,
че мога да мълча,
докато си переш престилката,
и после да те гледам,
докато я гладиш.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *