Skip to content

ФИДАНКА

Откъде се яви посред двора ми, млада фиданке,
и защо от цъфтежа ти ми се вие свят?
Аз какво да те правя сега – моето слънце е сянка
и следобедът ми потреперва от хлад.

Ти си млада и сокът на твоите устни е ален,
и градината ми се пълни с любов.
Аз какво да те правя сега, освен да те гледам замаян
и да скубя тревата наоколо, за която все още не съм готов.

Аз какво да те правя сега – да ти купя врабчета и славей,
да ти купя забрадка и герданче с ветрец
или да замина нанякъде и да те оставя
посред двора ми да си растеш?

Най-добре е да затворя прозореца на къщата
и да затворя очите си е най-добре.
Нямам сили да описвам любовта и да разгръщам
книга, която някой друг чете.

Най-добре е да разрежа една ябълка последна,
да опитам вкуса ѝ – удивителен, тънък и благ,
и както на масата си седя, да изчезна,
защото не ми се пали лампата, а е вечер все пак.

Публикувано вПОЕЗИЯ

Коментирай първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *