ХАЙДЕ И ТОВА

Все повече и повече си давам сметка, че животът ми е бил низ от „хайде и това“. Хайде и това, хайде и това, хайде и това – скок-подскок, скок-подскок, ден след ден, нощ след нощ и няма край, и няма край.Няма край, но има свършване и свършек. В началото беше: „Хайде да завърша гимназия и да взема книжка за шофьор.“ Взех книжка за шофьор и се блъснах в рейс. Гимназия завърших като насън. После – хайде да се мине казармата. Мина се казармата, любовта ми се ожени и ми поряза сърцето завинаги. Толкова ми „тежеше“ казармата, че накрая не исках да се уволнявам. После – хайде университет, хайде Комсомол, хайде в София – още по-голям Комсомол, и накрая – трийсет години учител. Това ли е било всичко? Каква е тази ножица, която реже парчета от времето, и коя е тази ръка, която съшива парчетата, за които си мисля, че са животът? Ама разбира се, че парчетата – малките парчета, пръснатите парчета – и това парче, и онова парче, са цялата разбъркана „философия“ и обърканост на собственото ми съществуване. Вече си мисля, че тази пръснатост и мозаечност са единственото възможно мое съществуване. От пръснатите по поляната цветя до накапалите ябълки и круши в тревата през цветовете, събрани и сейнати по чергите на баба, през мозайките по коридори и стълбища до луничките по любимото лице на жена – всичко е бъркотия и хармония. Хайде и това, хайде и това… Хайде да напиша и това стихотворение, хайде да кажа и какво мисля за този политик, за тази ситуация, хайде да се скарам с този, хайде да не звъня на онзи и хайде да напълня една торба с лекарства, които да ми висят на шията. Имало ли е смисъл – това е въпросът. И отговор няма, защото съществува и едно „хайде след смъртта“. И в това „хайде“ е най-голямата измама. Още Ахил е паднал жертва на тази измама. За тази измама са загивали хора, взривявали са се сърца, войни са се водили. Измамата, наречена Слава. Четох, че през деветнайсети век при силен зъбобол на деца са им давали кокаинови капки. Глътне си зъбоболното дете капките и хоп – нищо му няма. Така е и със славата – кокаин е тя и безсмъртието също е кокаин. А зъбоболът минава единствено когато ти опадат всичките зъби. Вижте каква дума само – Слава! Малка, а блести като злато, мами. Име на жена, име на безсмъртие, име на илюзия. А колко близка е само тази дума – слава, до думата слама. Слава и слама. Когато ги няма живота и зърното, остава сламата. И кой го знае какви може да ги свърши Господ? Понякога и той е дете и си играе с кибрит. Колко ли пъти си е играл с кибрит Господ само и дали не го прави винаги?