ЧЕТИРИ СЕЛСКИ СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ПО ЧЕТИРИ РЕДА

***
Чудна работа – лястовичка и щъркел,
а ми се виждат еднакво големи в небето.
Сигурно е така, защото
ми пълнятсърцето.

***
Кой ги събира тези гълъби горе –
един по един, един по един?
И кой ги пръска, сякаш са орехи
или слънчица в простора син?

***
Ту завали, ту спре, ту завали, ту спре…
По време на спирането чувам гълъби диви –
те са гривеци и гукат от цялото си сърце,
и си къпят перата, и са красиви.

***
Ти трябва да растеш, а аз да се смалявам,
дръвче, което в двора посадих.
Да хапна плод от теб не се надявам,
но малко ли е, че те посадих?