Skip to content

АБИТУРИЕНТКИ

Всяко село си има свой собствен и физиономичен начин, по който посреща козите вечер. В селото на майка ми, където хората са по-интелигентни и меки от обкръжаващите ги, козите бяха посрещани също като пътниците от рейса. И рейсът, и козите се изсипваха на площада някъде към седем вечерта, омешваха се и посрещачите съвсем се объркваха. Някои прегръщат и целуват дъщери и внучета, други – кози и козлета. Голямо посрещане и мешавица.Няма по-голяма радост за козите да се качат по стъпалата на рейса и да влязат вътре. Току-що са си дошли от полето и шумата, и пак готови да пътуват. Ако имаха пари, сигурно щяха да си купят билети и да потеглят в неизвестни, но тучни направления. Виждал съм в други околни малки села козите да слизат направо от небето. Колкото е по-малко селото, толкова повече козите се изсипват от небето. Ще ми се да кажа, че са ангели, ама не смея, защото не ми е известно ангелите да дават мляко. Предстои ми да разбера, но засега ще се въздържа да напиша, че козите са ангели и ангелите дават мляко. В едно забутано в Балкана, и то роднинско село, всяка коза си идва, когато й скимне. Нямат си хората козар и козите излизат сами да пасат по индивидуални настроения и по индивидуални настроения си идват. Една коза яде шумата по-бързо. Като разбере, че вимето й се е издуло от мляко, се врътва и се прибира. Друга – с по-бавни дъвкателни способности, си пасе цял ден и си идва чак по месечина. Най-интересно е обаче в селото на баща ми. Там по отношение на прибирането на козите винаги е 24 май. Козите минават на тумби, на тумби, развеселени и с песни на уста покрай старото изоставено училище. То е изоставено, но като минат козите покрай него, и се изпълва с глъч и шум. После тези хубавици – козите, като едни истински абитуриентки, тръгват бавно и тържествено по каменните стъпала, които се спускат от училището към селото. Каменните стъпала са големи колкото малка улица и абитуриентките съвсем спокойно развяват прически, обеци, бели, бежави, кафяви и понякога – черни рокли. Вярно, обувките им са един модел, но затова пък всичките лъщят и потропват. Някой друг ще каже, че докато слизат, козите блеят, а не броят от едно до дванайсет, но аз казвам друго, защото съм човек с въображение. А с каква любов ги очакват на края на стъпалата очарованите близки и роднини! Някои носят парче хляб, други – бучка захар, но най-много носят шума. Вместо букети носят шума.И козите слизат и пеят, и приемат овации точно като абитуриентки на 24 май.

Published inПРОЗА

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *