Skip to content

БАЩА МИ Е ВИНОВЕН

            Кажи ми кой е баща ти, за да ти кажа от кого бягаш. Кажи ми кой е баща ти, за да ти кажа къде отиваш.
            Такива работи си мислех това лято, когато в стария гардероб на село видях униформата на татко. Дрехата му на полковник от МВР висеше там от години. Облякох я и ми поникнаха криле. Залепна ми.
            Цял живот съм искал да стана генерал, а го докарах само до полковник, и то с чужди пагони. Малиновите кантове на панталоните, големите златни пагони с везани звезди ми се въртят в ума още от дете.
            Преди много години за пръв път на Лъвов мост видях жив генерал да прескача едни заграждения, високи поне метър и половина. И оттогава нямах мира – готов бях на всичко да стана генерал.
            Ако сега ме попитат давам ли си книгите и стиховете за генералски пагони, ще отговоря мигом – давам ги. И знаете ли защо? – Защото винаги съм мислел, че съм нисък.
            Гледам се на снимките като ученик. Като другите съм, а съм нисък. Самочувствието ми все идваше от друго място – син на полковник от милицията, внук на убит партизанин – все бях стъпил на други рамене.
            Имам една незабравима снимка – още съм съвсем малък, а един наш приятел шофьор ме качил на раменете си и в натрупалия сняг гледаме как залавят Левски в Къкринското ханче. За да видя живата картина на залавянето на Апостола, е трябвало някой да ме носи на врата си. Как да не искаш да станеш хем висок, хем генерал?
            Иначе ръстът ми е сто седемдесет и осем сантиметра, но никога не ми стигаше.
            След снимката в Къкрина имам и друга – войнишка. Наредили сме се новобранци в полукръг и стърчим, убити от студа и тичането по плевенските баири, а нашият лейтенант клекнал отпред. Беше два метра човекът, но клекнал – да не ни излага с височината си пред гаджетата и роднините. И той не стана генерал, но тази снимка е велика и много висока.
            Като се разбра, че и светът, и кариерата ми потъват, генералската ми мечта се изпари нанякъде. Тогава мечтаех не за звезда на рамото, а за малко затишие. Мечтаех да не съм враг на народа, да не съм номенклатура, да ме вземат на работа където и да е, даже в училището за ватмани, ама не стана. Вярно, назначиха ме учител в кварталното училище и радостното беше, че докато вървях натам между къщите в квартала, можех да си откъсна и червени джанки, и лилави малини, и някоя дива ягода. Сладки плодове с генералски цвят.
            Кажи ми какъв е баща ти, за да ти кажа на кого те е яд. Винаги ме е било яд на баща ми. Яд ме беше, че го обичам толкова много, че тайно му мириша ризите, защото обичам потта му, че спях на възглавницата му, когато го нямаше, за да си мисля, че спя до него. Яд ме беше, че не се прибира с дни, че като си дойдеше, го търсеха всяка минута. Яд ме беше, че така и не ставаше генерал – за това ме беше яд най-много.
            И тогава започнах да пиша стихове. Издадох една книга – една звезда на пагона. Втора – две звезди на пагона. Трета, четвърта, но до генералска звезда не стигнах. И за това е виновен баща ми – ако беше станал генерал, и аз щях да съм генерал в поезията.
            Вие знаете кой раздава генералските звезди. В армията и полицията – Правителството и Президентът, в поезията – постът, който заемаш, и конюнктурата.
            В поезията има и родени генерали. Ботев е маршал. Яворов – генерал-полковник, Смирненски – също. Багряна – и тя е генерал.
            Нищо такова в поезията няма, разбира се, и аз ги пиша тези неща, защото душата на човека е объркана. Човек иска едно, иска го с цялото си сърце, а то не става, бяга и го няма.
            Аз наистина мечтаех да стана генерал, но само на думи. Генерал на думи, които ме обичат. И не да ги командвам, а само да се снимам, коленичил пред тях.
            Онази нощ сънувах, че на левия крачол на пижамата си имам малинов кант. Значи съм половин генерал –наполовина генерал на сънища, наполовина – на измислици.
            Но затова е виновен баща ми – полковникът, и никой друг.

Published inПРОЗА

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *