От болничната стая виждам булеварда –
коли, чадъри, сенки и дървета.
И облаците ми приличат на тесте от карти,
разбъркани от ветровете.
Дъждът е стар картоиграч и винаги печели,
но аз какво печеля – нямам си идея.
Какво печеля аз – година, две ли,
или че мога още малко между капките да поживея?
Безсмислено е да се взирам повече – угасват
коли, чадъри, сенки и дървета.
Дъждът ще си вали, докато си вали – това е ясно,
но аз дали ще стана облак, ми кажете.
Be First to Comment