ДЯДО ЙОЦО НА ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ

В София се е появил нов дядо Йоцо. Сякаш Вазовият герой е долетял през времето от Искърското дефиле и сега е на Цариградско шосе. Седи си от месец на едно брезентово столче след спирката на алея „Яворов“, малко навътре в Борисовата градина, и маха на колите.
По-млад е, не е на годините на дядо Йоцо, облечен е с яке, с панталони, вдигнати високо над кръста, и е обут с бели гуменки. От време на време става от столчето, пристъпва, върти се и гуменките му светят като гъби. Или пък като парчета сняг, слезли от Витоша.
Не е добре човекът – това си мисля, като го гледам всеки път. Знам, че Четвърти километър е наблизо и може да се е измъкнал оттам. Все такива не много хубави неща си мисля.
Точно тук, където мъжът маха на движението, се сливат два потока коли – единият, който завива в локалното и идва от Телевизионната кула, и другият, който фучи от Орлов мост. Какъв израз само – сливат се два потока коли. Могат ли колите да приличат на потоци, където има вода, бързеи и риба?
Ами ако нарочно е седнал този нов дядо Йоцо точно където се сливат тези потоци? Ако мисли, че автомобилите са големи риби, плуващи към края на града? Ами ако булевардът за него е река Искър?
И докато аз си фантазирам, взеха, че направиха санитарна сеч в тази част на Борисовата градина.
И човекът, който седеше на брезентовото столче между големи и тъмни дървета, вече седи на гола поляна. Ето го – показва се, на скалата е, дето се вика, вижда се отвсякъде и пътниците ще го забележат. А пътниците все така пляскат с перки и плуват, и се движат нанякъде, където ги чакат други риби и други хора.
Понякога от прозореца на бавнодвижеща се кола, тръгнала да се гмурне от локалното в големия трафик, се показва я глава, я уста, я език и казва нещо на този махащ човек. Какво му казват, не знам, но изтръпвам, че могат да се смеят на застиналото му красиво лице и на раздвижените му крила.
Ами ако е ангел? Ако е ангел, дошъл от гората? Сигурен съм, че Борисовата градина има свои ангели – няма начин при толкова цветя и птици в нея. Щях да пропусна катериците и кълвачите, ама ги добавям. А и човекът се навежда час по час и вдига по едно перце от тревата.
Веднъж забелязах, че този млад дядо Йоцо сякаш не маха с ръка, ами вика с пръсти хората от движението. Вика ги тези пощръклели от бързане дами и господа да спрат, да си оставят колите насред пътя и да дойдат при него. Не е много – десет крачки са, даже няма и десет.
И се сещам, че той вече не поздравява Нова България, а я вика при него – в парка между дърветата.
Тогава движението наистина спира, колите отварят очи и души и хората слизат и тръгват към този мъж с яке, с високо вдигнати над кръста панталони и с бели гуменки.
И изчезват с него в гората – навътре в гората, където все още не е имало санитарна сеч.