Николай Милчев от бившето списание „Родна реч”, учител и поет:
Портретът на Бойко още стои в кабинетите на учителки
- Самовлюбеност отрови партиите на протеста
- Ако Слави е чалгар, значи голяма част от българския народ е чалгари
- Как да вярваш на Корнелия, след като мълчи, че е била заместник-министър на Иван Костов?
Интервю на ЗОРНИЦА ВЕСЕЛИНОВА
Николай Милчев завършва българска филология във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. Зам.-главен редактор е на в. „Средношколско знаме“ и член на редколегията на сп. „Родна реч“. Преподава в столично училище. Един от най-талантливите български съвременни поети. Автор е на 20 книги със стихове и проза и на детския мюзикъл „Таласъми без налъми“. Води телевизионно предаване, в което представя над 50 млади автори. Има много литературни награди. Известен е и с ярката си гражданска позиция. И скептицизмът, и оптимизмът му си заслужава да бъдат поставени на фокус.
– На какво ще бъдат символ изборите на 11 юли, г-н Милчев?
– На раждане със секцио. Ако стане секциото, ще е много добре. Но се страхувам, че плодът може да е недоносен, защото голям нарцисизъм има сред лидерите на новите партии, т.нар. партии на протеста. Голямо вглеждане в собствения пъп и недостатъчно мисъл за бъдещето, за градивността, за перспективата. Май се въртят само стари мутри, не виждам свежи попълнения.
– Според някои новите лица са в партията на Слави?
– Дано е така. Но искам да видя там повече специалисти с повече програми, с повече идеи и хора, които ще ги осъществят. Полутоновете, недомлъвките, заканите за бъдещето вече не са достатъчни. Загадъчността ми идва в повече. Напоследък активисти на „Има такъв народ“ започнаха да се отварят към избирателите, но това не е достатъчно.
– Чалгар ли е Трифонов?
– Той е феномен на прехода. Ако е чалгар, значи голяма част от българския народ е чалгари, значи идеята ни за забавление и разтуха е чалгарска. Слави е момчето с мотора, което продължава напред и за чийто кръст част от нашия народ е готов да се държи, дори ако Трифонов падне от мотора. Той е момчето, което пълни стадиони и с което в дъжда млади хора пеят, защото може би не са виждали нищо друго. Издигнахме в култ борците, мутрите, а не хората на културата, науката и изкуството. Чалгата просмука образованието, науката, литературата. Парите станаха единственото мерило за успеха. Ако Слави е чалгар, най-известните ни поети във фейсбук какви са – наследници на Христо Ботев? Какво има сега у нас след промяната на 10 ноември 1989-та? Ами има пушилка от срутената сграда. Целият ни свят е пълен с илюзии.
– Илюзия ли е портретът на експремиера в кабинетите на всички жени в училището, където преподавахте? Тази украса съществува ли и сега?
– Този портрет не е илюзия. Той все още стои в тези кабинети и страданието по него ще продължи. Гледах как самоотвержено, за да не кажа истерично, се държат жени на срещи с Бойко Борисов. Как са готови да го защитават от всякакви въпроси и нападки. Те обичат джипа му, мускулите му, интонацията му, телевизионния му образ. Понеже мислите му са по-простички, по-предвидими, по-достъпни. По-дълбоката мисъл ги плаши. Любовта към Бойко Борисов ще продъжи. Защото носталгията по безметежността край няма и е много хубаво нещо. Изкачването е трудно. Спускането по наклон е най-лесното и най-чудесното.
– Каква е персоналната ви класация на партиите, които ще вкарат депутати в 46-то Народно събрание?
– Очаквам такива резултати, че да си кажем: абе, работата не е чак толкова зле, колкото я мислим. Ние, българите имаме съвест, не искаме алчни и прости хора да седят на клона и да ни замерват с кокосови орехи. Предполагам, че партията на Слави Трифонов ще е на първо място. На второто с не много малка разлика ще е ГЕРБ, третото е неясно – там ще е или Демократична България, или БСП. „Изправи се! Мутри вън!“ ще имат по-добър резултат в сравнение с този на 4 април. ДПС ще получи вечните си гласове. Мисля, че патриотите няма да прескочат бариерата. Сложното ще започне след това, тъй като вождовете на партиите, които евентуално ще се коалират, за да сформират правителство, трябва да забравят имената и егото си поне за няколко години. Те не трябва да поставят своите имена и его пред партиите си.
– Пожеланията на партийни членове и фенове към Нинова са вечерта на 11 юли да й ръкопляскат така, както на поредния събор на Бузлуджа. Ние с Вас разговаряме няколко дни преди датата на изборите, поради това използваме бъдеще време. Възможно ли е тези пожелания да се превърнат в действителност?
– Не вярвам, че е възможно. Някои смятат, че освен Бойко Борисов никой друг не може да е министър председател. Мнозина казват: ако не е той, кой друг да е? Пък аз твърдя: всеки, който върви по улицата, не се спъва и не плаче за майка си, може да е премиер. Въпросът кой, ако не Бойко Борисов, ако не Корнелия Нинова, е оксиморон. Всеки, който е кадърен и честен, може да е на тяхното място. Необходимо е да се проветрява стаята, в нея да влизат нова светлина, нов вятър. Не може с едни и същи имена, които и да са те, да се върви напред.
Гледах по телевизията председателката на БСП Корнелия Нинова, която разкритикува Слави Трифонов, Мая Манолова… Разкритикува земя и небо, звяр и природа. А по отношение на главния прокурор Иван Гешев бе повече от пестелива. Тя съобщи кои са били министри на Бойко Борисов, но пропусна да каже, че е била заместник-министър при управлението на Иван Костов. Това не е ли двоен стандарт?!
– В интернет се появи интересна карикатура. На морски бряг са се строили с гръб към наблюдателите няколко души. Първата вдясно е Мая Манолова, до нея е мъж с тиква вместо глава, който е хванал задните й части, до него е Слави Трифонов, в чийто джоб нисък слабоват мъж с фес слага банкноти, следва Корнелия Нинова, накрая е Христо Иванов. От морето към сушата на бял кон идва мъж с череп вместо лице и пура в цепнатината на устата. Какъв е смисълът на тази творба?
– Не съм виждал тази карикатура, но така, както ми я разказахте, бих я определил като оплетени свински черва. Такива черва не могат да бъдат лекувани, те трябва да бъдат разрязани. Всичко е преплетено, всички са в едно помещение, чиято лампа е угасена и – който каквото докопа… Трябва някой да светне лампата и да види какво се върши в помещението.
– Вярвате ли, че такова нещо може да се случи у нас?
– Ако не вярвам, за какво живея? Защо водим този разговор, ако не вярвам в това?! Ако не може да се светне лампата, поне едно фенерче да запали… За какво ми е бил животът досега, ако не вярвам в светлината?! Има хора, които биха опитали да светнат лампата, трябва да им се даде шанс. В живота трябва да има магистрали, трябва да има надежда. Иначе, както казват в моя край, сме задънка. Задънка означава край.
О, магистрали да искаш у нас. Бойко Борисов се похвали, че е построил половин милиард километра – разстояние, много по-голямо от това Земя-Слънце.
Имам предвид други магистрали. Впрочем, видяхме как са строили нашенските, как са крали. Когато напоследък някой се напъне да прави нещо голямо, изтръпвам: какво ли се крие зад всичко това. Чух проф.Огнян Герджиков да сравнява небостъргача Златният век с Айфеловата кула и се шокирах. Той каза, че бъдещата кула ще е символ на София, както Айфеловата – на Париж.
– Има ли шанс България след 11 юли да дръпне напред?
– След 11 юли България трябва да се погледне в огледалото и да види на какво е заприличала. Ако направи това, ще се сети какво да стори, за да изглежда по-хубава, по-привлекателна – такава, каквато заслужава да е. Сега по лицето й има много грим и кал. Дано започнем да се движим нагоре. Ако в раницата ни досега е имало камъни, да ги изхвърлим. Голям път ни чака, а с камъни в раницата няма да го извървим.
– Преди изборите на 4 април т.г. описахте ситуацията в България със стихче. А сега?
– Ето стихчето. Глухарчето оплешивя/ поклаща бледо теме/ ветрецът, дето го довя/ дойде да си го вземе.
Глухарчето продължава да се прави на глухо и сляпо и се надявам ветрецът да се превърне в много силен вятър, който да отвее не само глухарчетата, забулили и замъглили всичко през последните десетилетия, а и калинките – изобщо онова, което пречи да се вижда цялата картина. През последните три месеца се случиха много неща, но главното е, че обикновените хора могат да поемат въздух и да погледнат през мъглата. Най-страшното нещо беше, че дълго време България беше мъгла плюс сиропи. Не валеше дъжд, валяха сиропи. Уточнявам: глухарчето е символ на тези, които изсмукват цялата влага от почвата, правят се на глухи и слепи, на ни чули, ни видели.
– У нас глухарчетата май са повече от останалите: много хора виждат безобразията, но си мълчат, страх ги е да говорят и пишат.
– Съгласен съм. Само че няма да обвинявам хората, които си мълчат. Не ги оправдавам, но не ги и порицавам, тъй като ние – тези, които се бунтуваме, говорим и пишем, чрез партии, чрез организации можехме да предложим на останалите нещо ново. Нашите гласове сякаш не създаваха и все още не създават достатъчно възможности на хората да повярват в справедливостта.
Be First to Comment