Какво странно поведение – лунно…
Заоблено, мигащо… Обратно на умно.
И какво нетърпение. Колко много от всичко.
Разкопчаният облак, трите копчета – срички.
После тънката улица с труден възел накрая.
И око, замъглено от коприна на паяк.
После някаква рокля. Един миг гравитация.
И очи, оцветени в аромат на акация.
Има нещо естествено във следобеда сънен
ти да бъдеш разлистена, аз – обратно на умен.
И така, като капки от око на случайност
ще се срещаме никъде. По-нататък е тайна.
И защото без логика си свирукат цветята,
ти се криеш във въздуха, аз ти пипам косата.
Be First to Comment