Skip to content

ЛЮБОВНО

Какво странно поведение – лунно
Заоблено, мигащо… Обратно на умно.

И какво нетърпение. Колко много от всичко.
Разкопчаният облак, трите копчета – срички.

После тънката улица с труден възел накрая.
И око, замъглено от коприна на паяк.

После някаква рокля. Един миг гравитация.
И очи, оцветени в аромат на акация.

Има нещо естествено във следобеда сънен
ти да бъдеш разлистена, аз – обратно на умен.

И така, като капки от око на случайност
ще се срещаме никъде. По-нататък е тайна.

И защото без логика си свирукат цветята,
ти се криеш във въздуха, аз ти пипам косата.

Published inСАМО РИСУНКИ (2012)

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *