Нямам представа още колко живот ми остава,
но си представям как ти винаги си млада,
как сутрин си млада и снагата ти пука и грее
и аз мигам с очи и на слънчице ми се живее.
Представям си как на обед ми сипваш в чинията ядене
и аз искам да те изям и от теб нищичко да не остане.
Представям си как в следобеда спиш и похъркваш красиво
и как ръката ми над теб като въже се извива.
Представям си как преди стъмване палиш всички съзвездия
и как електрическите лампи гаснат по тебе.
Представям си как гасна и аз и как лягам в кревата,
и как ти отваряш прозореца и приказваш с луната.
После вече не зная, нямам даже представа
ти ли светиш в небето, или луната е млада,
или аз съм преминал през реката и моста
и на моята младост отивам на гости.
Be First to Comment