Skip to content

РИБАРЧЕ

Рибарче, рибарче, дошло на брега преди много години,
няма ли вече да се прибираш у вас?
Реката все още е тука – тука е, но си замина и изтече,
и не е същият нейният глас.
 
И рибите не са същите – много по-умни са тези риби,
а ти, рибарче, си едно старче момче.
Остави всичко, остави всичко и се прибирай –
реката изтече и времето ще изтече.
 
Откъсни си върбови клонки и откъсни звезди и круши,
и откъсни стръкче здравец, ама здравецът да е див,
и си иди у вас, иди си, послушай ме –
брегът е опасен, брегът е ронлив.
 
Иди си у вас, рибарче, иди си на къщата,
стига толкова си зяпало по залези и луни и не си мисли,
че някой те чака и ще те прегърне –
само това не си мисли.
 
Мисли си, че трябва да идеш и да си легнеш на леглото до прозореца,
през който се вижда светът.
А светът не е кой знае какво – риби, река и надежда,
и накрая – дъждът, рибарче, накрая дъждът.
 
Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *