Skip to content

ЛЮБОВ

Аз зная как заспиваш,
как десният ти крак отскача лекичко нагоре
и зная как сънуваш
и как забравяш сънищата си
в сърцето ми.

Страхувам се от сънищата ти
и се страхувам, че ми ги разказваш
като на дете,
и те обичам, че ме лъжеш сутрин.

Власинките по бузите ти сутрин
са разбъркани,
но само аз и светлината знаем за това
и само аз и светлината
можем да ги преброим.

Обичам те,
когато лекичко похъркваш нощем,
и те обръщам настрани,
и хъркането ти потъва във възглавницата
за една минута.

И в тази тиха и единствена минута
аз те разглеждам,
както котка гледа мляко,
и ми се иска да те близна по устата
и по носа, и по врата, и по корема –
нали си мляко с бучка захар,
с бучки захар.

Харесва ми,
че те обичам толкова объркано
и ми е все едно, че няма
подреденост и система във това,
което пиша.
Направо ми е все едно –
защото те обичам
по-много от препечена филия
с конфитюр и масло.

А сутрин аз съм гладен
много.

Published inПОЕЗИЯ

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *