Skip to content

Автор: Николай Милчев

5 юни 2021 – Кооп фест Банкя, Заедно с хората с увреждания

Разплаках се, едва довърших четенето на един от разказите. Това мога да ви кажа за днешната премиера в Банкя. Не беше премиера на книга, беше магия и мъка, и светлина. Наистина не ми стигат думите, за да опиша с какви хора се срещнах. Добри, мъдри и отворени за света. И най-голямата ми награда беше, че и те подсмърчаха, а после ръкопляскаха. И ми казаха, че са се разпознали. Това е. Останалото е благодарност към Георги Георгиев и организаторите на Кооп фест Банкя. Забравих да ви кажа, че присъстваше и един кралски пудел.

🥰

Защото времето в София се засмя и е Панаир на книгата (Алея на книгата), напомням, че ИК „Знаци“ , шатра № 54 (пред НДК) предлага на вашето внимание много стойностни книги. Между тях са и две мои – сборниците с разкази „Разтуряй, Злато моме, магиите“, излязла преди дни, и второто издание на „Ябълковият човек“.
И още едно напомняне – на 4 юни, петък, от 16 до 18 часа ще се радвам да се видим на щанда на ИК „Знаци“ – шатра 54, и да ви дам автографи.

ЛЮБОВ

Нямам представа още колко живот ми остава,
но си представям как ти винаги си млада,

как сутрин си млада и снагата ти пука и грее
и аз мигам с очи и на слънчице ми се живее.

Представям си как на обед ми сипваш в чинията ядене
и аз искам да те изям и от теб нищичко да не остане.

Представям си как в следобеда спиш и похъркваш красиво
и как ръката ми над теб като въже се извива.

Представям си как преди стъмване палиш всички съзвездия
и как електрическите лампи гаснат по тебе.

Представям си как гасна и аз и как лягам в кревата,
и как ти отваряш прозореца и приказваш с луната.

После вече не зная, нямам даже представа
ти ли светиш в небето, или луната е млада,

или аз съм преминал през реката и моста
и на моята младост отивам на гости.

СТРАХ

Питаш ме какво ми е – страх ме е, това е,
и страхът прави от кръвта ми лед.
Още една седмица и в една бяла стая
ще бъда приет.

В стаята ще има облаци и ще има легло,
и всичко наоколо ще е бяло,
и едно бавно и бяло перо
насред стаята ще сияе.

Това перо няма да е от ангел красив
и няма да е перо от птица –
това ще е стихът, в който още съм жив
и в който няма да ти пусна ръката никога.

Затова и ти не ме пускай още няколко дни,
не ми пускай ръката и пръстите
и не ходи никъде, и до мене седни,
и ми кажи, че черешите отдавна са цъфнали.

И не слушай, като ти казвам, че ме е страх –
страх ме е много, но ти не ме слушай.
Още една седмица и черешите ще се пръснат от смях
и ще капят сладки по твоята гуша.

И тогава какво? – Аз ще махам с ръка
на черешите и на твоята любов голяма.
Но сега не ме слушай, защото до вечерта
ще бъдем както винаги двама.

МОРЕ

Морето, морето от зелена трева –
от единия до другия край на двора.
И на мама чаршафите – като платна,
и зелената мачта на ореха.

Морето, морето от червени вълни –
от ягоди и малини.
И на мама червената рокля, която трепти
посред градината.

Морето, морето от сини цветя,
от жълти, лилави и всякакви.
И на мама красивата като цвете душа,
поникнала някога.

Морето, морето от тишина
и трептения, трептения.
И на мама красивата като луна уста,
която пита за мене.

НА 24 МАЙ

Когато човек не знае какво да прави с думите, почва да ги надува. Надува ги като балони и те отлитат.
На 24 май небето е пълно с балони от думи.
А думите трябва да бъдат говорени и обичани такива, каквито са. Те си имат своя големина, цвят, мирис, значение и значения и това, че ги надуваме, само им пречи да са думи, а не балони.
На 24 май най-много обичаме азбуката. Обичаме я повече от майка и баща, носим я по плакати и знамена и ни олеква. Олеква ни, защото край нас звучи „Върви, народе възродени“ и това значи, че сме се възродили – главно на 24 май.
А иначе бягаме от азбуката. И не са нужни много примери, за да се убедим, че азбуката ни е изоставяна и изоставена.
Обичаме я, защото сме възродени на 24 май, ама иначе като нищо я забравяме, ако се наложи. Светът е голям и други азбуки дебнат отвсякъде, дето се вика.
И за да не излезе, че приказвам общо, ще ви помоля да си пуснете клипчета с ваши деца и внуци от чужбина и да чуете, и да видите как говорят и къде е нашата азбука. Чуйте ги, поплачете си от любов, умиление и жал и пак бъдете възродени на 24 май.
Цял живот съм обичал думите повече от всичко. Дните и нощите ми са били думи. Но никога не съм си мислел, че обичам 24 май заради очертанията на буквите или затова, „че и ний сме дали нещо на света“. Дали сме, вярно е, ама аз какво съм дал, не ми е ясно изобщо.
И сигурно затова на 24 май, след манифестацията, тичах да се къпя във Вит, за да се изфукам пред момчетата, че пръв, заедно с мечките, съм се къпал в реката. И докато се топях в ледената вода, виках и пеех от студ и радост.
Сега ми се ще да е било кръщение с вода и слово, но тогава си беше едно момчешко лудо къпане и това е най-важното.
Най-важното е, че след манифестацията берях люляк за майка си – лилав и бял, винаги лилав и бял, и тя много му се радваше.
А и ако можех да откъсна по някоя череша скорозрейка, празникът грейваше.
Най-важното е, че след манифестацията ме боляха ръцете от носене на плакати и краката – от ходене и стоене.
От къпането и от всичко това веднага заспивах. И не съм сънувал никакви букви, а люляци и зеленина.
Затова ви моля – по-полека с думите. Нека не ги надуваме като балони, а да ги оставим да ходят по земята и да правят така, че да се разбираме и обичаме. И нека Солунските братя и Светите седмочисленици все така да ни гледат от иконите. И делото им да пребъде такова, каквото е било – светло и земно.
И нека на 24 май да се къпем в реките и да берем люляци. И майките да ни се карат и да ни прегръщат.

ПРОЛЕТЕН ДЕН

Прохлада, пролетна прохлада –
след дъжд.
Една последна капка пада
полекичка, не изведнъж.

Не изведнъж, а бавно, бавно
улукът спира своя пулс
и охлювът пълзи отдавна,
гласът на влагата дочул.

Полекичка просветва слънце
и кръпките от светлина
ту се събират, ту се пръсват
в зелената трева.

Без да разбира, че е ален,
следобедният скакалец
подскача и лети замаян
с криле от пролетен ветрец.

Не изведнъж светът си ляга
притихва, мига със очи,
и пролетната мека влага
с дъжда звучи.