ПРИКАЗКА
Рижава лисица
преспите запали.
Над снега - мъглица,
дъх от портокали.
Залезът присяда
върху скреж от мигли.
Розовата клада
с въгленче намигна.
Тихо и студено,
свечерено, снежно...
Огнено вретено
точи златна прежда.
Сребърна висулка -
капчица прозрачна.
И искра - светулка
в плитката на здрача.
КОЙ НАПРАВИ ТОВА?
Зави ледунките със винт,
уви дърветата със бинт
и опакова във пакети
поточе с пръски от конфети.
Поръси въздуха със захар,
почерпи врабешката стряха
със бяло сладко.
С бяло вино
напи снежинка край комина.
Оплете було за стъклото,
обу кънки на колелото.
За фокуси пари не взима,
а казват всички: "Зима, зима!"
НИМА?
Нима,
нима снегът е вода,
вода разцъфтяла
и бяла?
И нима,
и нима всяка звезда
е снежинка
незаваляла?
СИЯНИЕ
С намокрени от сняг коси,
момиченцето сякаш свети.
Бенгалско огънче струи
на миглите от върховете.
Какво сияние, какво
неизразимо златно зайче!
Дете и зима -
тържество...
И слънце,
свито на кравайче.
ОГЪНЯТ
Огънят -
жълтият вятър,
с кикот възсяда метлата
и през комина изскача,
светкат му зъбите в здрача.
Огънят -
жълтото коте,
печката драска със нокът.
И размотава кълбето -
пушек, зареян в небето.
Огънят -
златната баба,
жълто-пукливо присяда
да си попощи косите -
златни подскачат бълхите.
ПОТОЧЕ
Студено му е с ледената риза
на горското поточе. И излиза
за малко на брега да се посгрее.
Назад поглежда - ризата къде е?
Нима ще трябва голо-голеничко
да се цамбурне в близката рекичка
и срам-не срам - от кака си да иска
по-хубава и по-голяма ризка?
Поточе малко, ти не си разбрало,
че ризката сама е отлетяла
при щъркелите, дето утре рано
с роса ще мият своята премяна.
ШИВАЧКА
И тая бяла мода мина -
със преспите,
с мъглите.
Играят в шевната машина
конците на тревите.
Шивачка по-изкусна няма,
аз уча се от нея.
Че пролетта е като мама -
хем шие,
хем си пее.