Стихторения
ЛЯТО
Облакът изстиска зелени боички
и всичко забрави...
Бълбука реката, зелена от срички
на жаби.
ЖЪЛТО И БЯЛО
Перчемът вече е отронен...
След тази тиха канонада
глухарчето е объл спомен
за прецъфтяла лимонада.
КОЛУМБ
Защото този бръмбар е Колумб,
му нарисувах локва и надежда.
И го облякох с ветровит костюм,
по който океанът се отцежда.
ЗИМА
Какво джудже върху снега...
Каква шейна от посребреност.
Наоколо вали мъгла
и се навива на вретено.
Джуджето има очила
и се надява да познае
коя снежинка е с крила
и колко рошав е безкраят.
Шейната не издава звук -
мълчи като във нямо кино.
И сякаш с люспици от лук
кристалчетата мигат синьо.
Ти поплачи, защото в миг
картината се изпарява.
И върху детския език
бодежна капчица остава.
ПЕСЕН ЗА ВЯТЪР И ПЕТЕЛ
Ездач на снежинки и дресьор на мъгли,
този вятър си вее перчема.
От всички прозорци, комини, ъгли
той топлото с пръсти отнема.
Изпи чаша вино и стана червен,
разкъса си бялата шуба.
И тръгна на зиг-заг към малкия ден
петльови пера дa оскубе.
На гребена кацна, почерпен и див -
с кокошките да пофлиртува.
Тогава петелът, до болка ревнив,
тромпета си взе да надува.
И в този оркестър на буря с тромпет
светът оглуша и се съмна.
А бялата песен на моя куплет
въздъхна и бавно замръзна.
ГРАДИНА
Малка градина с череша и лешник -
колко червена е, колко е грешна.
Лешникът има качулка зелена,
а пък черешата - алена вена.
В бяла градина с череша и лешник
триста светулки запалиха свещник.
И с електричество, сипано в чашите,
пиха така, че звездите уплашиха.
На зазоряване всичко бе свършило,
лешникът беше с пръсти завързани.
Само черешата, с мигли рисувани,
трепкаше, сякаш че беше сънувана.
Малка градина - бижу от ухания.
Cлънцето вече на закуска покани я.
И тя пристига - уханна и мокра.
Господи, дай й пастелена рокля!
ЧЕРНО И БЯЛО
Две агънца черни, със сажди повити
пристъпват със нощни, трептящи копита.
Вървят и от мляко муцунките капят,
след малко от мляко ще светне гората.
След малко ще стигнат трева недоена.
Тревата, в която, съчинени от мене,
две агънца черни дълбоко въздишат,
че утре ще трябва по-светло да пиша.
А светлите думи избелват нещата
и правят прозрачни света и душата.
ЗНАЧЕНИЯ
Калинките не са това, което са...
Калинките са копчета червени.
Пресипнали, на капките с гласа,
тревите разкопчават тихи вени.
Зелена кръв и черни петънца...
Душици и треви изящни.
Калинките приличат на деца,
които от света се плашат.
Иди при тях и тихо говори.
Помилвай ги - ще ти покажат пътя.
Високо горе слънцето гори
като сърце, от дъждове изкъпано.
Калинките не са... Защото са
значения, които ни настигат.
Една калинка ще ти донеса -
целувай я като дълбока книга.
ИМЕ ЗА КОТАРАК
Той има рижаво и сухо име - Пясък.
Мустакът му за мишките е стряха.
С такова име даже и в Сахара
ще е в оазис с мляко и извара.
Но той е тук и е така направен,
че е миражен, мълчалив и плавен.
Ако мяука, то ще е случайно,
най-музикално, сънено и тайно.
Ако заспи, сънят му ще одраска
с памуков нокът сянката на ласка.
И аз си мисля - като плъзне буря
и името му в миг се прекатури,
как ще събирам двете срички рижи,
щом ПЯ и СЪК в душите ни се движи.
СОКОВЕ
Няколко ябълки - седем ли, осем ли,
две таралежчета в кошница носели.
Малки били таралежките. Седнали,
после заспали, после прогледнали.
Гледат - в съня им ухаят градините,
дето парфюми и вятър са минали,
дето от хапки, от семки и сокове
песните капят много дълбоко.
Няколко ябълки... Двама бодливковци...
Някой рисува в листата усмивките
и ги налива в чашите сребърни -
пет са изгубени, две са намерени.
ПРИКАЗКА
Куп неща ми трябват - конче и череша,
гребенче от вятър, за да си ги реша.
Трябва ми и песен - като костенурка.
Плавна и огромна - бяла, лунна хурка.
Да преда на нея приказки червени,
кончета, череши, сенки на елени.
И от редовете да ми става вкусно,
сякаш че разказват мамините устни.
ПРИКАЗНО
Малката приказка имала стая -
сянка на цвете, което ухае.
И си живяла - уханна и къдрава -
панделка бяла, за облака вързана.
Но заваляло и в стаята-цвете
чели и плакали с дни дъждовете.
Водните книги и ароматите
своите цветни истории пратили.
И дъждовете така се прехласнали,
че се стопили от приказно щастие.
Приказка малка, а толкова хубава,
че с бяла лодка накрая отплувала.
Снощи е стигнала очилата ми бабини
с приказки-бебета, мокри и галени.
ЗАЕДНО
- От заедно сме мънички* -
шептят тревичките.
- От заедно по-мънички сме всичките.
- От мънички сте заедно -
прошепна ручеят.
- От мънички на заедно сте учени.
И заедно с тревичките се смееше.
И мокрото в зеленото живееше.
ИТАЛИАНСКО
След този дъжд кокошките на двора
са станали италианци.
Разхождат се, високо си говорят,
перата бляскат като златни ланци.
Уплашените охлюви се гушат
зад капещите рокли на марули
и със рогца се мъчат да подслушат
какво кокошките са наумили.
На охлювите никой не превежда.
Те нямат речник, който да разкрие,
че вечерта над двора се навежда
с цилиндър от мъгла и от магия.
В мъглата като римски пълководец,
със шпори на завоевател,
петелът се опитва да отрони
намокрения мрак върху земята.
Но се отчайва. Гребенът отръсква
и кукурига за отбой, и плаче.
Сърцето му от мъка ще се пръсне,
че охлювите се оттеглят в здрача.
Магьосани, кокошките сънуват
глада си на италианци.
А утре сред лехите ще изплуват
на охлювите сянката и гланца.
ЗИМА В ЛОВЕШКИЯ ЗООПАРК
Над Стратеш чурулика сняг.
Жираф, паун, елен и заек,
пристъпвайки от крак на крак,
се чудят как да ме омаят.
А няма нужда… Аз съм бил
омайван толкова години,
че лебед, вълк и крокодил
са истинските ми роднини.
Във Ловешкия зоопарк
снегът обича да е детски.
И в кожата на леопард
със сънени очи да светка.
Забравил бях, но съм роден
от устните на папагала.
И си повтарям, че за мен
тук даже мисълта е бяла.
Вървя, внезапно прежълтял
като корема на камила.
Наоколо е навалял
снегът невинната си сила.
И сякаш по хобот на слон
към миналото се пързалям.
Останалото е наклон -
шейна към ледения залез.
ЕСЕННИ ЖЪТВАРКИ
Пет катерички жънат орех.
Хвърчат листа, черупки, слама.
За малките червени хора
сега по-важно нещо няма.
Пет катерички… Сякаш пръсти
от меката ръка на вятър,
която ражда и разпръсква
безкрайна светлина в гората.
Пет катерички - пет жътварки
като вихрушки преминават -
прозрачни, тъмни, жълти, ярки,
летят и нищо не оставят.
Едната спря… И пя така, че
на ореха му стана жално.
И той реши да си поплаче
за свойте плодове кристални.
И плака орехът, и плака,
пленен от катерички ловки,
додето не изгряха в мрака
небесносладки ореховки.
БЯЛА ИГРА
Защо ли снегът заваля полегато,
защо ли поляга на люлка от злато,
защо ли сънува най-бялото бебе
и пръстенче сребърно дава на тебе?
Защото е сняг... А снегът е направен
светът да изглежда замаян и равен.
Защо ли снегът е разцъфнала пяна,
с която косите измива си мама?
Защо ли снегът е душата на братче,
защо ли е пара и ледено влакче?
Защото е сняг... А снегът е картина
с врабец, който пръска ориз над комина.
ПРЕВОДИ
Славеят не знае чужди езици,
той не е учил в колеж.
Но замаян превежда на хора и птици
диалекта на всеки цъфтеж.
Сричка по сричка и нота по нота,
славеят пее, загърнат с листа.
И така неусетно превежда живота
в наречията на есента.
ЦИГАНЧЕ
Каруца, конче и троха.
И кал с ухаеща заблуда.
Но в сън, ухапан от бълха,
светят петел и пеперуда.
ГЛАДНО
Щом вятърът забърква сос
от сняг, брашно и от кокиче,
ще питам светещия кос
дали той сосове обича.
В една паничка с пет трохи
аз сипвам манджата уханна
и чакам сол да завали
върху картината ми гладна.
В ГОРАТА
Не ни е писано да знаем
защо снегът се умори.
Безценна белота ухае
над захаросани гори.
Както валеше, каза „не"
и спря косите си да ръси.
Снегът прилича на сърне
с две-три снежинки във ума си.
Валеше явно и наум.
Сега навсякъде е равно.
Огромен сребърен паун
перата си прибира плавно.
И търся някаква следа,
която впечатлява трайно.
Ако в снега ви заведа,
ще е валежно и безкрайно.